В село Муруфити в Танзания разярена тълпа изгорила седем човека, заподозряни в магьосничество.
Според полицията, селяните атакували предполагаемите „вещици“ и „магьосници“, въоръжени с мачете и ги разсекли на парчета, които след това изгорили. Всички жертви са над 60 години, с изключение на двама. Служителите на реда са арестували подстрекателите. Арестувани са 23 души, сред които е местния шаман, който също е участвал в клането. Всички те са обвинени в предумишлено убийство.
Местните активисти за правата на човека твърдят, че всяка година в Танзания се убиват около 500 „вещици“ и „магьосници“. Като правило това са възрастни жени или албиноси. Местните фермери ги обвиняват за своите нещастия и вярват, че са довели до някакво проклятие, което води до безплодие, бедност и провал в бизнеса.

Един човек ходел винаги с намръщено и тъжно лице.
– Защо този човек не се весели като останалите хора? – питали се наоколо.
– Защото, – казал опитен познавач на човешката природа, – му се е случило някакво нещастие или негов ближен е имал успех.
Руската поговорка казва: „Съседа не ми дава да спя, добре си живее“.
Завистта е равносилна на убийство. Тя е причината за първото човекоубийство. Голямо зло връхлита хората, които завиждат. Прониквайки в душата на човека, тя приспива съвестта. Кара човек да преброи съчиците в очите на хората, а след това отделя смъртоносна отрова, която отравя човека с подозрителност, горчиви мисли и обиди. На очите се появяват криви огледала, които изкривяват истината.
Сърцето на завистникът е пълно с възмущение, неговият език обвинява невиния, както Аарон и Мариам упрекваха най-кроткия човек на земята  Моисей. Но по-лошото е това, че на пръв поглед завистта изглежда незабележима, но води до предателства и убийства.
Завистливите хора са по-лоши и от зверовете. Животните нападат, когато са гладни или раздразнени, а завиждащия когато е облагодетестван, а с благодетеля си се отнася като с враг.
Един от пороците и недостатъците на човешкия характер е завистта. Тя често се порицава, но същевременно и щателно се скрива. Това е пагубно чувство, крайъгален камък на светския живот.
Завистта е злокачествена язва на душата. Ако човек успее да преодолее това чувство, той ще израсте духовно.

Военен от Техсас е обвинен за убийство на колегата си. Самият той твърдял, че се е опитвал само да спре хълцането му, но не е преценил правилно силате си.
22-годишен военен бил убит, когато гледал със колегата си Патрик Маерсън футбол.
Двамата гледали заедно футбол, когато единият от тях се разхълцал. Другият решил да му помогни като го сплаши с пистолета си. Той съвсем не е помислил, че оръжието е заредено с истински патрони.
Сега Патрик е под домашен арест и е обвинение в непредумишлено убийство.

Криминалето е интелектуална загадка. По думата „интелектуален“ се крият много значения. За това бих искала да поясня, тук става дума, за интелект подобен при игра на шах. С други думи казано това е логическа главоблъсканица.
Разбира се не всяка всяка книга, зачислена в категорията криминална литература се явява пъзел за разгадаване. В истинските детективски романи се разказва не как е извършено престъплението, а как върви самото му разкриване. Основния замисъл е процеса на разследването и откриването на престъпника.
Така, че страстта на хората към криминалната литература, на първо място е страст към загадката и жаждата за нейното разкриване. Но има и още една причина, много по-дълбока и психологична. Престъплението почти винаги е свързано с убийство, а смъртта е една от най-опасните и притегателни мистерии. И ето, човекът е бил жив, смеел се е, разговарял,…и изведнъж умира. След това изглежда, като че ли е заспал…. Но това е само телесната му обвивка. Тяло има, но човек няма…..Мистерия, която никога няма да разгадаем, но която винаги ни примамва….
Освен това детектива заедно с читателя се сблъсква със злото, със смъртта и болката, но винаги излиза победител и тържествува справедливостта.
Да, знаем, че в живота не винаги се случва така, но щастливия край в книгата е задължителен. Това е нашата победа над злото, на всички тези, които са въвлечени в повествованието, които преживяват и се страхуват с жертвата. Това е рязък емоционален преход, завладяващо чувство на състрадание, мъка,…
Това е химн на справедливостта.