Това е топлинен двигател, в който течно или газообразно работно тяло се движи в затворен обем, рановидност на двигателя с външно горене. Въз основа на периодично нагряване и охлаждане на работното тяло се извлича енергия от получената промяна в обема на работния флуид. Може да работи не само от изгарянето на горива, но и от всеки източник на топлина.
Низкотемпературните работят на минимална разлика в температурите между нагрятата и охладената част на двигателя. В действителност, тази разлика може да бъде само няколко градуса.
Много сръчни хора са направили подобни двигатели от подръчни средства и много от тях работя.
Например, ето такъв:

Млад изобретател е представил странно изглеждащ велосипед, приличащ по-скоро на състезателен карт. Велосипедистът се намира само на няколко сантиметра от земята. А самата странна триколка може добре да се ускори и да изпълнява невероятни маневри.
18-годишният студент Тайлър Хадзицки е успял да изненада дори и най-претенциозните любители на велосипеди. Необичайното транспортно средство Leaux Racing Trike има три колела, по-голямо отпред и две по-малки отзад, две кормила, предно приличащо на лост и задно.
Тялото на велосипеда е направено от издържливи стоманени тръби, които осигурява надеждност на конструкцията. Уникалният дизайн на велосипеда и неговите технически характеристики дават възможност за разгръщане на Leaux Racing Trike буквално на място или дори да го поставите в контролиран дрифт. За да се задейства спирачката, педалите трябва да се завъртят обратно.
Когато седнеш на Leaux Racing Trike буквално се намираш на 15 см от земята и надпреварата става съвсем друга. Всяко дърво изглежда препядствие. Заобикалянето на рампа може да те преобърне, а всяко завъртане може малко да те занесе настрани.

Пп време на преминалата изложба CEATEC в Токио  компанията Elliptic Labs е представила нова технология, разработена в сътрудничество с японския производител на електронни компоненти Murata, която дава възможност да се управлява смартфон безконтактно, с помощта на ултразвук.
Става дума за специален чип, който е вграден във всеки смартфин, базиран на Android и сканиращ пространството с ултразвукови сензори. Поради това, смартфонът може да „вижда“ жестове около себе си на 180 градуса и позволява да се взаимодейства с него на разстояние от един метър. Инженери от Elliptic Labs смятат за предимство използването на звук в сравнение с инфрачервена светлина, защото има по-ниска консумация на енергия.
Технологията е интересна не само за смартфони, в бъдеще може да се използва за по мащабна електроника или да си взаимодейства с холографски интерфейси. Също така от компанията могат да помогнат да управляването на игрите във виртуална реалност, като го направят по-естествено и привично за човешкото тяло, без да се закачват различни сензори върху него.

Зноят мощно поразяваше всичко живо, но под сянката на дърветата можеше да се намери закрила. Двама младежи, заклети философи, бяха намерили убежище под вековните дъбове в гората. Те не се притесняваха от горещината, защото  в главите им витаеха мисли, които искаха да споделят.  Градусът на мозъчните им функции изглежда превишаваше този на околната среда.

Петър, облечен във вечно синята си фанелка и протъркани дънки, бързаше да открие дискусията:

– Да предположим, че тялото е движение. Ако е с една скорост, усещаш мирис, ако е с друга, чуваш звук. Ако е с по-друга, виждаш светлина, но има скорост, при която не се усеща мирис, не се различава звук или светлина. Изобщо не можеш да допуснеш, че го има. Но двата края се срещат.

– Какво искаш да кажеш? – попита Дамян, играейки си с едно изсъхнало клонче, което беше взел от земята.

– Ако нещо се движи много бързо, то е почти на две места едновремено, – опита се да обясни Петър.

– Така е, – съгласи се Дамян, въпреки че още неразбираше какво има в предвид приятелят му.

– Но ако се движи още по-бързо, накрая ще бъде навсякъде едновремено, – очите на Петър блестяха от възникналите мисли. – Това нещо ще е над всички други тела. То е толкова бързо, че е в покой. Толкова истинско, че изобщо представа да бъде тяло.

– Най-бързото нещо, което докосва сетивата ни е светлината, – разсъждаваше на глас Дамян.

– Забележи, – въодушевението на Петър растеше със всяка минута, – всъщност ние не виждаме светлината, а само по-бавните неща, осветени от нея. Така че за нас тя е границата, последното, което познаваме, преди бързината да стане прекомерно голяма за нас.

Двамата дълго мълчаха вгледани в зелените корони на дърветата. Погледите им бяха насочени натам, но мислите им витаеха другаде.

Петър излезе от унеса си и каза:

– Ако тялото е движение и неговата „светлина“ представлява още по-бързо движение, това за нас е нищо. А онова, което ние наричаме светлина, за него е нещо като вода. Може да го да го докосва, да плува в него. Онова, което наричаме твърди неща – плът или земя, за него ще бъде по-разредено, нещо като облак. А за нас това нереално тяло ще минава през стени и камъни. Онова, което за него е истинска светлина, изпълва всичко и то се потапя в лъчите ѝ. А за нас това е черната пустота на нощното небе.

– Тези неща са странни, – въздъхна Дамян – и излизат извън обсега на нашите сетива, а ние се опитваме да прозрем същността на Бога, Творецът на всичко видимо около нас.

Горещината отслабваше с приключването на деня, но потокът от мисли в човека е неспирен, устремен към откриване на недостигането, разширяващо границите на знанието му.

Знаете ли кой може да скочи на разстояние няколко пъти по-дълго от тялото си, без да се използват мускулите си?
Това го могат само паяците скачачи.
За разлика от скакалците, паяците извършват това без да употребяват мускулната сила на краката си.
Те използват принципите на хидравликата и се отласкват от повърхността, благодарение на резкия приток на телесни течности по краката си.
Скоковете на тези паяци не са случайни. Те се подсигуряват чрез специална нишка прикрепена към мястото, от където скачат. Ако скока е несполучлив, паякът се връща обратно по нишката.