В Университета на Британска Колумбия са идентифицирали ген, който може да доведе до намаляване на търсенето на кехлибар. Това може да доведе до организиране на по-евтино и устойчиво производство на фиксажи и аромати от растителен произход, използвани в парфюмерийната промишленост.
Когато кашалота поеме остри обекти, като раковини и рибни кости, стомаха му произвежда лепкава субстанция, която защитава храносмилателните органи. След това, както котките изплюват кълбо от косми дразнещо стомаха им, те повръщат получената смес. Тя реагира с морската вода и се превръща в камък, който се изхвърля на брега от вълните. Това неприятно на външен вид тяло, след очистване се превръща в сив кехлибар, който се добавя към почти всички парфюмерийни изделия и помага аромата да се запази върху кожата, колкото се може по-дълго. Днес нищо не възпрепятства такова събиране на кехлибар. Той се произвежда ръчно край бреговете край, които често се появяват кашалоти. Надежността на източникът зависи от капризите на природата в лицето на кашалота и морските вълни, които правят кехлибара много скъп продукт.
В Средиземноморието се правят опити да се култивира специален градински чай, за производство на заместител на сив кехлибар. Но изходните продукти се колебаят в широки размери и стават съвършено непредсказуеми.
И сега учените най-накрая са успели да открият, че генът на балсама на ела е много по-ефикасен за произвеждане на тази естествена субстанция от кашалот и градински чай. Перспективите са прозрачни: био промишленото производство ще бъде по-евтино и далеч по-надеждно.

След земетресението в Япония, когато спасители се добрали до развалините на един дом, видели тялото на млада жена през пукнатините. Нейната поза била доста странна. Била на колене, като молещ се човек, тялото й било наклонено напред, а ръцете й като, че ли държали нещо. Рухналата къща наранила гърба и главата й. С големи усилия спасителите достигнали през процепа до тялото на жената, но тя била мъртва.
Спасителната група напуснала мястото и продължили работата си в следващата срутена къща. Но някаква непреодолима сила накарала ръководителят на групата отново да се върне при жената. Той още веднъж коленичил, проврял глава през цепнатината и започнал да проучва мястото под тялото на жената.
Изведнъж извикал от вълнение. Там имало дете. След като внимателно разчистили отломките, под тялото на жената извадили 3-месечно бебе, увито в одеяло. Изглежда тя е пожертвала себе си, за да спаси детето.
Малкото момченце все още спяло спокойно, когато ръководителят на спасителите го вдигнал.
Бързо дошъл лекар, за да прегледа детето. Когато разгърнал одеялото намерил мобилен телефон. На екрана му имало съобщение: „Ако оцелееш, помни, че те обичам“. Този мобилен телефон се предавал от ръка на ръка. И всеки, който прочел съобщението плачел.
Такава е майчината любов!

Изследователи от института Фраунхофер са разработили нова безжична технология, с която се предава енергия на разстояние. Въпреки че при прехвърлянето на енергия се използва магнит, технология се различава от тази, основана на електромагнитната индукция.
Създаденият от учени, компактен прототипът е в състояние да предава 100 MW, на разстояние от 50 см, технологията ще се използва основно за захранване на устройства, имплантирани в тялото.
Предавателят има магнит, който се върти с помощта на мотор и създава променливо магнитно поле. Под въздействието на магнитното поле, приемника започва да се върти в резултат, на което се генерира ток.
Устройството прилича на голям мобилен телефон и може да се носи на кръста.

В последните години биоинжинерите са създали невероятно количество миниатюрни устройства, които могат да повторят функциите на изкуствени анализи. Към такива биоконструкции може да се отнесе изчислително устройство и дисплей създадено от колония на Е. коли, а също и няколко десетки ДНК компютри.
Скоро група британски и японски учени са създали първият ДНК робот. За целта е бил разработен микроскопичен „двигател“ състоящ се от няколко молекули ДНК. Тази конструкция е в състояние да се придвижва в пространството в произволна посока. Освен това миниатюрният робот може да получава команди от оператора, в реално време и въз основа на тях да промени курса си. Този робот може да използва данни от вътрешната памет.
Роботът се състои от едноклетъчни кратки последователности на ДНК, обединени в една нишка. Нейния отделен участък е отделен от „паметта“ на биоустройството. Конструкцията се придвижва от един възел на пътя до друг. За този цел по целия маршрут са разположени на равни разстояния микроплатворми.
Има и особени „стоп-възли“, които блокират движението на робота. За да продължи роботът трябва се се свърже със съответния възел съгласно един от протоколите закодирани в паметта. Блокировката може да се премахне и ръчно. За това се използва специален разтвор от молекули, съдържащи същите инструкции, записани в паметта на микро робота.
В резултат от направените експерименти, 65% от миниатюрните биомашини са стигнали целта си. А три робота са се справили с поставените задачи за 200 минути.
Според биотехнолозите, това изобретението няма практическо приложение, но то може да послужи като основа за създаването на по-сложни структури. Например, за доставяне на жизненоважни медикаменти в някои части на човешкото тяло.

Човекът в униформа, мръзнещ по пътищата, проверяващ околните е най-нисшето звено на корупцията. Зад всеки инспектор от пътна полиция има цяла сурия началници. Те седят в уютни кабинети и дават списък от кой по колко трябва да се „изземе“.
Те просто събират данък от подчинените си, а ги обезпечават с безнаказаност за извършените престъпления. Така страхът, че ще загубиш всичко, ако вземеш подкуп, изчезва особено за тези, които „изпълняват служебния си дълг“. Системата е устроена така, че се стимулират служебни лица да вършат престъпления.
Корупционата система е принципно устроена така, че сама се саморегулира, самоорганизира и притежава фантастични способности да се адаптира към неблагоприятните условия.
Невероятно, но тя е развила и имунитет. Незабавно отхвърля чуждото тяло. Честният служител не може да оцелее в тази система, той е като черна овца в стадото. Дори да остане месец или половин година, ще си тръгне неиздържайки на неприязанта на съслужителите си, поставени от някой „свой“ по-горе. Така подмазвачите и подлизурковците градят кариера.
А сега кажете как да се излекува такава система? От която и страна да започнеш да чистиш, нищо няма да излезе. Всяко звено от системата е така затлачено, че трудни ще го помръднеш.
Невъзможно е да се заменят „лошите“ чиновници с по-добри, защото такива няма. Всичката тая мръсотия се е натрупвала с години и ако трябва да се изчисти, сметищата на страната няма да ни стигнат.
Ако пробваме да уволним пияниците, глупавите, наглите… никакъв резултат няма да има. Но дори и да унищожим всеки корумпиран, от къде ще вземем честни хора с горящи сърца, необременен мозък и чисти ръце. Корупцията е като заразна болест, докопа ли се човек до възможността да „взема“ иди го поправяй вече.