Археологическите разкопки показват, че стъклото е произведено преди повече от пет хиляди години. Датата и възникването на това производство не са запазени, но се разказват легенди, които разкриват тайната на произхода на този материал. Една такава история е разказал римския учен Плиний Стари в книгата си „Естествена история“.
Тази легенда разказва, че веднъж финикийски търговци на сода закотвили кораба си до пясъчен бряг. За да си приготвят храна на огъня те се нуждаели от камъни за огнището. Но такива наблизо нямало.
Тогава един от моряците предложил да използват късове сода, които били захвърлени в трюма на кораба. Получил се добър огън и моряците добре похапнали.
На сутринта, когато екипажът се готвел да отплава, един от моряците решил да не оставя содата, която използвали за направа на огнище и решил да я прибере. Когато разровил изгорелите въглени, в пепелта забелязал малки лъскави бучки. Такова нещо морякът не бил виждал преди. Това било първото получено изкуствено стъкло.
Някои специалисти приемат тази легенда за една от версиите за възникване на стъклото, а други я смятат за неправдоподобна, защото температурата на огъня не е достатъчна, за да стопят изходните компоненти.
Нека да разгледаме аргументите „за “ и „против “ по отношение на тази легенда.
За производство на стъкло се използват кварцов пясък и сода неща, с които тогава са разполагали финикийските търговци. Но има едно „но“. Температурата за изгаряне на дървета при обикновени условия действително не е толкова висока, за да се стопят компонентите и да се образува стъкло. Но ние не знаем какви дърва са използвали финикийските търговци. Температурата на изгаряне при различните видове дърво може да варира в доста голям диапазон.
В продължение на много векове за топене на стъкло, макар и не на огън, а в пещите, са се използвали дървета за гориво. Освен това стъклото няма определена температура на топене, тъй като то не е кристал.
Обикновеното силикатно стъкло започва да се размеква при 650-750 °С.

Учените са открили уникална находка в Баварската държавна библиотека в Мюнхен. При каталогизиране на колекция от гръцки ръкописи на Йохан Якоб Фугер, известен представител на семейството на търговците в Бавария през XVI век, колекционер, са били открити неизвестни досега проповеди на Ориген върху книгата на Псалмите.
Ориген от Александрия е един от най-влиятелните теолози на раннохристиянската църква. Той е изключително плодовит писател. Достигналите до нас писания от него са събрани в 4 тома. Много от съчиненията на Ориген за безвъзвратно загубени. Други са дошли до нас от латински преводи на негови ученици и поклоници, които смекчават или изкривяват смисъла на неговото учение. Неговите проповеди и коментари на псалмите бяха достъпни само като фрагменти в превод на латински.
Сегашното откритие е изключително важно, както по отношение на възрастта на ръкописите, така и по отношение на съдържанието. Находката дава възможност да се запознаем и изследваме по-раните неизвестни оригинални текстове на Ориген, които се явяват основата на християнската мисъл.
Дебелата кожа обвързваща ръкописите, според филолога Марин Молин Прадел датира от XII век. Група експерти от различни страни са потвърдили намерените ръкописи за принадлежащи на Ориген.
Баварската държавна библиотека има повече от 650 ръкописа на гръцки. Нейната колекция е най-голямата в Германия. В продължение на 20 години учените са работили по проучване на съдържанието им. Според експерти, за да се проучи пълния обем на текстовете, са нужни още 15 години.

Плодът киви бил получен в началото на 20 век от новозеландския градинар Александър Елисън от китайската  дървовидна лиана Актинидия. Той оправдал всички надежди на своя създател и днес този плод помага на хората в борбата им с много болести.
Първото название на този плод е „китайско цариградско грозде“, но когато новозеландците решили да експортират киви в САЩ,,  това название не било приемливо, заради бушуващата Студена война и високите данъци върху плода. Находчивите търговци решили да го преименуват на „киви“.
Днес киви се отглежда в Нова Зеландия, Франция, Италия, САЩ, Чили, Китай и други страни с топъл климат. Дори се експериментира отглеждането на киви в Кавказ.
Узрелите плодове от киви имат овална форма. Покрити са от кафява кожица с фин пух. Месото на плода е ярко смарагдово с множество черни семенца, които заобикалят светло-зелена сърцевина. Плодът от киви тежи 100 грама, а миризмата му е комплект от аромати на ягода, лимон и банан. Неузрелите плодове са твърди на пипане и узряват в течение на няколко дни.
Киви се използва при лечението на стомаха и червата, както и да снижава нервната възбудимост. Съдържа много калий, за това го препоръчват при лечение на тромбози, хипертония и други сърдечно-съдови заболявания.
Плодът от киви нормализира работата на стомаха, отслабва симптомите на недостиг на йод, има антиоксидантно и антимикробно действие. В допълнение този плод има антитуморни свойства, подобрява усвояването на протеините, допринася за бързото възстановяване на физическите сили и повишава работоспособността.
Киви опъва, овлажнява и подмладява кожата, възтановява тонуса и еластичността ѝ, почиства порите и изглажда бръчките. За това се използва за приготвяне на кремове в козметиката.
Доказано е, че ако се яде по 3 киви на ден, след 4 седмици холестерола в кръвта ви ще намалее с 15%, а вероятността за образуване на кръвни съсиреци намалява с 18%.

Има магазин в Чикаго, който се затваря, едва след като е продадена и последната поничка. Предполагам, че това е добра идея за търговците на дребно.
Съгласете се, че няма по-добра реклама за даден продукт, от един малък запланиран дефицит.
Спомням си как през 90-те години купувах голямо количество от дадени стоки, защото чувах слух, че цената им ще се повиши скоро 10 пъти. Така някои стоки напълно изчезват от пазара.
Резултата бе плачевен за повечето от нас,  съгласили се да повярват на поредния слух. След това нито нещо се увеличаваше, нито изчезваше напълно от пазара. Единственото, което ще се запомни от това време са километричните опашки пред хранителните магазини…
За да се увеличи продажбата на даден продукт, достатъчно е да се създаде изкуствен дефицит. В края на краищата, хората са склонни да искат това, което не могат да получат.
Друг е въпроса до колко по този начин, ще се запази търсенето на дадената стока. Нали всеки продукт трябва да има собствено качество, което му гарантира постоянна продажба.
Да не забравяме, че пазара може да бъде преситен от това изделие. но днес чудесно действа максимата „Купи, хвърли, купи…“.  Е, не малък дял имат тук и рекламите, с безсмисленото си наблягане за нещо „по-хубаво“…..

На определен етап от историческото развитие, с парите, като  разменна стойност, започнало да се извършва търговия.  Такова интензивно развитие се забелязвало предимно  около древните храмове. Там са се събирали най-много хора. По-късно  се появяват и частните търговци. От тяхното съсловие произлезли древните сарафи и лихвари. Лихварите работили главно със собствени средства, а сарафите с чужди.  Така постепенно търговията с пари и преди всичко лихварството, получава широко разпространение в античния свят, а в последствие бележи разцвет в Средновековието.

Все пак античната и древна търговия с пари далеч отстъпва на съвременото банкерство.

Банките и банковото дело възникват в недрата на новия обществен строй, капитализма. Те са негови рожби и едно от най-съвършените му творения.

Съвремените банки възникват не в древна Месопотамия или хилядолетни държави, като Китай, Индия и Египет, а в Европа –  люлката на капитализма, по-точно в Италия.

Още през  ХII век, за да се освободят от  икономическата зависимост на  средновековните лихвари, прочутите венециански търговци започнали да заделят част от парите си. Те създали „Асоциация за  кредитиране на морската търговия”. Това била всъщност и първата създадена банка с определена цел, парични заеми при изгодни условия за подпомагане развитието на  морската търговия.

Нарасналото производство на стоки изисквало нови, по-големи и по-бързоходни кораби, чието строителство поглъщало много средства. Подобни кредитни институции възникват и в други северноиталиански градове. За това Северна Италия се смята за родното място на съвременото банково дело.

Бързото развитие на производството в Северна Европа допринася за появата на Амстердамската банка през 1609г, а десет години по късно  се появява и Хамбурската банка.

Първите банки се появяват в големите пристанищни градове, в които е кипял  бурен икономически живот. Едва със създаването на Английската банка през 1683г. се поставя началото на съвременния тип банка. Така банките постепенно овладяват пазара  на парите и паричните капитали.