Мери Кингсли е била невероятна жена от Векторианаската епоха. Тя заменя скучния живот в Англия с увлекателно пътешествие в Западна Африка.
На една от малкото й фотографии можете да видите Мери, като слабичка, изпълнена с достойнство дама, с гордо вдигната глава и решителен поглед.
Нейният баща бил частен лекар и много пътешествал по света. Докато лекувал, той се запознавал с етнографията на местните. Бил добър познавач на природата.  От неговите разкази за пътешествията, Мери била във възторг и в нея се пробудил копнеж да пътува. Опитвайки се да бъде полезна на баща си, девойката се ровела в книги по история, географски открития, химия, зоология и медицина.
След смъртта на родителите си тя решава да се отправи към Африка, за да се запознае с живота и местните нрави на племената. От книгите тя е почерпила много знания за природата и обществото, а сега на практика искала да опознае света, отличаващ се от нейното обкръжение.
И накрая, тя отплувала далеч от дома си, с голям водоустойчив куфари пълни с одеяла, обувки, книги и множество други неща, който не се побирали в дамската й чантичка. През целият си път си задавала въпроса, защо товарните кораби плаващи покрай бреговете на Западна Африка, не продават билети за връщане и защо в разговорника, който и връчили, първата фраза била: “Помощ, потъвам“.
При изследванията си в Африка тя се представяла за търговец или че издирва изчезналия си съпруг. За сметка на тези малки хитрости, тя могла да обясни посещението си там, където неправилно биха изтълкували пребиваването на бяла жена.
По време на пътуванията си Мери Кингсли събрала колекция от неизвестни образци на насекоми и риби. Изследвала екваториалният район на река Огооуе. Проникнала в джунглата където се срещнала с канибали. Изкачила планината Камерун. Тя била една от първите, които изучила и описала изкуствата, занаятите и начина на живот на местните африкански племена, с който се срещнала.
Когато се завърнала в Англия Мери Кингсли четяла лекции и написала редица книги, в които се опитвала да запознае англичаните с живота на кореното население на Западна Африка. С надежда, че британската империя ще може да подобри живота на черния континент.

Един човек отишъл в града да търси известен мъдрец. Оказало се, че мъдреца живеел в порутена барака в покрайнините. В жилището му имало малко вещи. Един счупен креват, затрупана с книги маса и стол, на който седял старец и четял. Човекът се обърнал към четящия:
– Къде живее мъдрецът?
– Навярно мен търсите – отговорил му стареца. – Какво ви изненада?
– Не разбирам. Вие сте известен мъдрец, имате много ученици. Името ви е известно навсякъде. Очаквах да живеете в дворец.
– А къде живеете вие?
– Аз живея в голяма и богата къща.
– А как изкарвате прехраната си?
Гостът казал, че той е търговец и два пъти в годината отива в големия град за стоки, които после продава на местните търговци. Старецът го слушал внимателно, след което се заинтересувал, къде отсяда в чуждия град.
– В някоя малка стая на хотела – казал той.
– Ако някой ви посети в тази малка стая, би могъл да ви попита: „Вие сте богат човек, защо живеете в тази малка стая“? А вие ще му кажете: „Аз само минавам и тук съм за малко. Тук има всичко, от което се нуждая. Елате в моя истински дом и ще видите, че той е съвсем друг“. Същото се отнася и за моето убежище. Аз съм тук само прихождащ. Този материален свят е само място за временно пребиваване. Елате в моето духовно жилище и ще видите, че аз живея в дворец.

Съоръжението може да се помести във всеки пристанищен град, а след състезанието да се транспортира на друго място.

Така се избягва необходимостта от строеж на нови спортни обекти през всеки четири години.
Доста държави имат големи затруднения при изграждане на обекти за олимпиади или други големи спортни мероприятия. Плаващите стадиони, хотели и олимпийски селища могат да разширят кръга на кандидатите за провеждане на по-големи спортни състезания.
Бърт е проектирал няколко типа подобни обекти, включващи стадион с 150 хиляди места, спомагателни спортни зали, жилища и административни сгради.
Тяхната площ представлява олекотена стоманена рамка. Цялата площ е 60 кв.м и за всичко е отишло само 40 кг стомана.
Плаващите стадиони се задържат с анкери и се свързват към кея с потонен мост или ферибот.
Технологията е представена на научно-техническата конференция в Билбао, състояла се в края на март. Израелският специалист отказва да говори за стойността на обекта, като заявява, че той е архитект, а не търговец.
Представителите на Китай са проявили интерес към прилагането на тази идея.

Търговецът Силван Голтман изобретил първата количка за пазаруване през 1936г.
Голтман бил собственик на голям магазин за хранителни стоки в Оклахома. Забелязал, че купувачите отказват да купуват определени стоки, защото трудно се носят.
Откритието му било случайно.
Голтман видял как една жена сложила тежката си чанта на кола играчка, която нейният син теглел за връвчица.
Първоначално търговецът прикрепил към кошниците за пазаруване малки колелца, а по-късно се обърнал за помощ към механиците и така бил създаден първия прототипа на съвремената количка за пазаруване. Производството на този модел започнал през 1947г.
Това изобретение дало тласък за появата на нов вид магазин-супермаркет.

Жена пита мъжа си, трейедер-търговец на ценни книжа:
– Скъпи, ние толкова години живеем заедно, а аз и до сега не мога да разбера с какво се занимаваш?
– Това не е толкова трудно за разбиране.
Например,  решили сме да развъждаме зайци. За целта купуваме зайци, клетки и всичко необходимо за това. Представи си, че през нощта е станало наводнение и всички зайци са се удавили.
Сутринта седя и мисля, защо вчера не сме купили риба.