В Норвегия решили да преоборудват стар рибарски кораб в плаваща електростанция. Първият такъв кораб стои на котва на един от кейовете в западната част на страната и вече генерира електричество.
Над разработката на електростанцията специалисти са се трудили в продължение на две години.
Идеята е много проста. Станцията работи като помпа за велосипед.
Преоборудваният кораб има четири камери. Когато има силно вълнение, нивото в камерите се повишава, което води до увеличаване на налягането вътре в камерите. Въздухът под налягане, върти турбини, произвеждащи ток. Налягането в камерите се увеличава повече при по-големи вълни.
Корабът е снабден със специална система благодарение, на която той винаги е обърнат към вълните. Мощността на електростанцията е 200 кВт. За тази година тя ще може да произведе 320 хиляди киловатчаса електроенергия.

Нгай Йин Йип и Менахем Элимелех от Йелския университет са провели изследвания възможностите на осмотична електроцентрала да произвежда енергия от смесване на прясна със солена вода в местата, където реката се влива в морето. Парадоксално е, но икономическата ефективност на такава електроцентрала е много по-голяма.
Обичайно енергията от хидроресурсите е прието да се усвоява, като се гледа на нея от физична гледна точка, скорост на потока, обем на отока…. До скоро, никой не мислеше за размера на енергия в устията на реките. Концентрацията на солите в морската вода е по-голяма от тази в прясната. За това там, където се смесват, ако са разделени от полупроницаема мембрана, възниква осмоза. Тъй като налягането на солена вода, подложена на осмоза, е по-голямо от атмосферното, е налице силен поток, която може да се използва за задвижване на турбина, която генерира енергия.
Първата опитна станция от такъв род със  сакраменталният мощност 4 кВт  е била пусната в  края на 2009 г. в Норвегия.
Един от проблемите е, че сегашната мембрана позволява да се получи само 1 Вт от квадратен метър повърхност. Ето защо, за да се произведе 4 кВт се изискват 4000 м ² мембрани, което изключва ефективността на разходите на такива станции.
В новото проучване се установило, реалните ограничения на ефективността на тази технология. Така, въпреки че общата потенциална енергия на процеса на смесване на прясна и морска вода е 0,81 кВт / ч m ³, теоретично възстановимата енергия е само на 0,75 кВт • ч / м ³, а почти подлежат на възстановяване – общо 0.37 кВт • ч / м ³. Разликата в получаването на теоретична и практична енергия се явява в ограничените способности на сегашните мембрани. Разработчиците на сегашната експериментална станция искали максимално  да използват потенциала при смесване на солена със сладка вода и за това са внедрили мембрани с максимални задържащи характеристики. Недостатък при тази станция е намаляване на скоростта на процеса на смесване и голямата площ на мембраната, а от там и по-високата й цена. Освен това мембраните се забавят с органични и колоидни суспензии.
Според авторите на работата, висока ефективност на Осмотичните централи изисква намаляване на дела на енергията на осмозата, която тя използва. Препоръчва се да се увеличи пропускливостта на мембраните. Това ще доведе до намаление на площта им на единица мощност на електроцентралата. Така ще порасте устойчивостта на мембраните към замърсената речна вода.
И въпреки, че тяхната ефективност е до 40-45 % спрямо сегашните достигащи 60%, но все пак те остават много важен източник на енергия. Могат да не изглеждат така впечатляващо, но са стабилни и работят целогодишно без прекъсване.

Теориите за това как е било възможно да се предотврати загубата на „Титаник“ са много. Някои смятат, че айсберга е трябвало да се атакува челно, а не да се обхожда, други твърдят, че не трябвало да се гневи Бога със заявления за непотопяемост….
Но много не обръщат внимание на мерките за безопасност на кораба, които са били пропуснати.
Едно от твърденията за трагедията е, че централният винт на кормилния механизъм не можел да променя посоката на движението си.
„Титаник“ имал три винта. Два външни, които водели до придвижване на буталнитете двигатели и централен, управляващ парната турбина. Парните турбини имат предимство пред аналоговите бутални. При тях е съчетан малкия размер с голяма ефективност. Но имат и недостатък могат да се въртят само на една страна. Парата не може да променя посоката си, а оттам и вала, задвижван от пара, ще се върти само в една посока.
Когато старши помощникът капитан  се опитал да даде „пълен назад“, за да избегне сблъскването с айсберга, външния винт се е завъртял в обратна посока, а в това време централния просто е спрял.
Централният винт се е намирал непосредствено пред кормилото. След отключването му попаднала вода, което довело до трудното му управляване.
Ако централния винт е можел да даде заден ход и не е пречел на управлението на движението на кораба, напълно е било възможно „Титаник“ да не докосне айсберга и живота на 1514 човека да бъде спасен.

В продължение на много години, учените са разработили много начини за производство на енергия от възобновяеми източници, но те са доста скъпи, а това винаги е била основна пречка за по-широкото приемане на екологичните технологии, а икономиката продължава да се застъпи за използването на изкопаеми горива.
Наскоро, британската компания Ecotricity въведе нов проект, с което цели да докаже на света, че всичко е на път да се промени към по-добро.
Проектираният от инженер. Алвин Смит генератор SeaRaser използващ приливна енергия ще може да реши два основни проблема, пред които са изправени разработчиците на технологии за възобновяема енергия – да се осигури постоянен източник на енергия, като същевременно се намалят разходите.
Когато нивото на океана се повиши, то кара двете шамандури на генератора да се движат нагоре и на долу. Тези шамандури, на свой ред изпомпват морска вода чрез тръба до крайбрежната турбина, която се задвижва и генерира електричество.
Системата е проста, чиста и евтина, тя може да бъде икономически най-ефективният начин за производство на електроенергия в света.
В системата SeaRaser голяма част от скъпоструващите електрически компоненти са изнесени на брега, където са защитени от въздействието на морската вода и са лесно достъпни за обслужване. Между другото, както твърди компанията, SeaRaser също може да доставят енергия при изпомпване на морската вода в крайбрежните резервоар, където хидротурбините ще доставя допълнителна енергийна мощност.

Турбините на ветрогенератора се явяват едни от най-големите конструкции създадени от хората. Повечето такива турбини се поставят в открито море, там където духа постоянен вятър. Но как се поставя такава установка, която се издига на височина 120 метра и отстои от брега на 20 километра?

Норвежка компания е разработила просто и изящно устройство за това – WindFlip.

То е специална лодка, която може да пренесе една съвременна турбина. Такива турбини могат да изработват от 2.5 до 6 мегавата. Този начин на пренасяне и инсталиране, особено в бурно море е много по-лека и евтина работа.

Използването на WindFlip позволява да се съберат турбините на сушата и да се превозят максимално готови за монтаж.

WindFlip има дължина 100 метра и ширина 30 метра. Върху нея турбината се закрепва хоризонтално, което позволява да се транспортира до мястото на монтажа със скорост  8 възела.

Пристигайки на мястото, в лодката се отварят 29 цистерни, които се пълнят с 17 хиляди кубически метра вода. Така турбината бавно и уверено се издига във вертикално положение. След монтажа WindFlip се отстранява и отива на безопасно разстояние.

За това е само проект, но не и проект, които няма да се реализира.