През XVII и XVIII век  графита струвал стотици хиляди лири. Тогава той се е използвал предимно за смазване на оръжия, с цел по-лекото плъзгане  на снарядите.

Основните находища на графита са били в Англия и търговията с него се намирала под протекцията на съкровищницата на Великобритания.

Разработването на мините за добиване на този скъпоценен продукт, се пазели  в тайна, така както днес се пазят в тайна разположението на военните бази. Тези мини работели седем седмици в годината, за да запазят високата  цена на графита.

Въоръжена охрана карала работниците да се разсъбличат, когато излизали от работа, за да проверят дали не  са отнесли със себе си част от скъпоценото вещество.

Парламентът одобрил закона, според който всеки осъден за незаконно притежание на графит, изтърпявал една година  каторжен труд или работа в колониите.

Въпреки, че военната промишленост е свързана с много пари, някои видове графит се използвали изключиелно за рисуване. Обикновенно художниците увивали парчето графит с конец или вълна, тъй като бил много крехък. До  XVII век на никому не му е дошло наум да го постави  в дървена пръчка, както го използваме днес.

Всяка нация си има своите традиции и манталитет. На славяните е присъщ мързела. Те чакат чудо, което ще им донесе щастие. Спомнете си приказката за Иван глупака, който лежеше по цял ден на печката. Тя го откарваше и правеше така, както й заповяда Иван. В крайна сметка глупака се оженва за прекрасната принцеса и става царски зет.
В Япония проблема е точно обратния. Напоследък японските власти започнаха борба с работохолизма на местните жители. Повечето от японците работят извънредно и дори не си вземат отпуск.
Новата политика на японското правителство е да се противодейства на тази тенденция. То е решило  да вземе мерки против японците – работохолици. Лошото е, че този проблем е придобил колосални размери. Даже съществуват специални медицински учреждения за лекуване на работохолици. По неофициални дани, от допълнително натоварване в работата  в Япония , умират около 10 000 годишно.
Активното усърдие на японците към допълнителен труд, провокира работодателите.Показвайки своята преданост към предприятието, японеца разчита на растеж в кариерата и осезаемо увеличение на заплатата. Във връзка с това правителството осъществява обучение със собствениците на предприятия. Те изискват от тях забрана за извънреден труд и отказ от годишен отпуск. Създават се и принудителни дни за почивка, които се свързват с националните японски празници.
България е още далече от мисълта да води борба с работохолизма. Но в замяна на това в нашите медицински центрове се лекуват хора със симптоми на стрес, причинен не от много работа, а от нерешени проблеми във всеки аспект.
Да работиш е добре особено, когато има какво да работиш. Все пак почивката играе съществена роля за здравето. Работете и почивайте, но не прекалявайте с никое от двете.