Стените заплашително се издигаха пред Йоан, сякаш се готвеха да го смажат под тежестта си. Между тях бе заключен целият му живот. На масата бяха разхвърляни рисунки, а на пода се търкаляха глинени модели.

Тук бе проектирал всичките си конструкции, бе изваял великолепните си скулптори. На това място в обятията на най-прекрасната жена за него,  бе познал любовта.

Седна и закри лицето си с ръце. Защо му бяха нужни тези мигове на щастие? Нима за да се чувства двойно по-нещастен в самотата и поражението си?

Картините от предишния живот преминаваха като на кинолента пред него. Намираше всичко преживяно за безсмислено и излишно. Къде останаха триумфите и успехите му? Те бяха част от миналото му но се превърнаха в разпадащи се руини.

Звездата му бе угаснала, славата си бе отишла.

Само една жена  бе отворила сърцето му, до което нямаше  достъп никоя друга,  за истинската любов. Едва ли някой друг човек е имал по-голямо страдание от неговото.

„Защо да не ѝ напише писмо?“ – мярна се като освобождаваща мисъл в измъчения му разум.

Скочи, извади хартия и започна да пише. Пламенните думи изпълнени с любов изпълниха няколко страници. Лицето му се зачерви, целият гореше в треска.

Изведнъж зародилият се импулс бързо угасна и той отпусна ръка.

Йоан не можеше да ѝ пише. Двамата нямаха право да се видят отново, всеки от тях си имаше свое семейство. Любовта им бе намерила върховно удовлетворение, както цвете, което разкрива красотата си само за един ден, а привечер увяхва.

Мигове като този не се повтаряха. Срещнеха ли се отново щяха да се разочароват, като умиращи от жажда стоящи пред солено езеро.

Едва през тази нощ той намери истинския образец в нея. Взе длетото и чука, искаше да запечата онзи миг, когато двамата бяха едно тяло и една душа.

Йоан започна да удря по длетото, спокойно и отмерено. Работеше, забравил за всичко наоколо. Длетото оформяше мрамора според преживяното от него. Мраморните черти все повече се доближаваха до образа, който се бе запечатал  в сърцето му.

От дълбините на душата му изплува предчувствие за избавление. Може би така се чувства умиращ след борба с мъчителна болест в последния си час, когато угасва волята му.

Християните не трябва да ходят, да кършат ръце, и да питат какво трябва да правят в съвременния свят. Писанието казва, че при преследвания, гонения и войни, ние трябва да се държим здраво това, което ни е поверено, като знаем, че Исус Христос ще се върне с триумф, слава и величие.

Често, когато си лягам вечер, си мисля, че Христос може да дойде, преди да съм се събудила. Понякога, събуждайки се рано преди изгрев си мисля, че този ден е денят на Неговото идване.

Той все още не е дошъл, но Бог продължава да работи, а на това призовава и нас. В един свят, изпълнен с объркване и отчаяние, ние трябва да се молим и да направим всичко по силите си, за да се облекчим страданието на хората и да им кажем за любовта на Господа.

Нека животът ни бъде изпълнен с думите на Исус: „Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“.

Един християнин разказва как е открил нещо много важно в живота си.
Той често посещавал един възрастен свещеник, който никога не го пускал да си тръгне преди да се е помолил с него. Християнина бил изненадан от простотата на молитвата на този свещеник. Тя била като продължение на разговор, между двама близки приятели, който непрекъснато е водел с Исус Христос.
Когато се върнал у дома си, човекът разказал за това на жена си и двамата се помолили да имат такова близко приятелство, каквото имал свещеникът с Исус. От тогава този човек силно се привързал към Христос и Той станал постоянен негов спътник. Той споделял радостта на човека и се вълнувал от всичко, което правел. Разделял с него болките, надеждите и страховете му. Той присъствал, когато пациентите разказвали за болестите си на човека. Съветвал го , как да постъпи най-добре във всяка ситуация. Когато болния си отивал, човекът разговарял с Исус за болестта му.
В какво се заключава животът в Христос? Това не е скрита в живота святост, но винаги проявяващ се в конкретните ситуации по отношение на другите хора. Животът в Христос е не свършваща надежда, а без Него всичко опира до безнадежден край.
В Христос имаме всичко: пълно спасение в настоящия момент и съвършено изкупление на душите и телата при възкресението. Животът в Христос е триумф на всички бури. В Исус Христос се заключава съвършенството.
Във всички аспекти на Своята природа той излъчва неподправена красота. В Него са скрити всички добродетели: любов, мир, святост и чистота. В Христос човек достига поставената пред него цел и придобива нов образ, подобен на Бога.