Това е много древна китайска традиция. Тя е цяла философия. По този въпрос няма малки неща, тук всичко е важно – от характера на огъня до водата и съда. Даже мислите и разговорите по време на чайната церемония имат значение. Тази традиция се е развивала през вековете.
Първото споменаване за тази вълшебна напитка е още от преди 5000 години. В повечето случаи това са легенди. Сега е трудно да се каже кое е измислено и кое е исторически факт. Но и до днес те се  предават от поколениия на поколения.
Една от легендите гласи, че древнокитайският земеделец Шен Нун изучавал тревите и изследвал въздействието им върху себе си.Веднъж опитал непозната трева, отровил се и паднал на земата под друг неизвестен храст за него. Затваряйки очи, той усетил как капка роса се допряла до устните му, тя се била плъзнала от листата на храста над него. Почувствал облекчение и разбрал , че растението е полезно.
Така китайците започнали да събират чудодейните листа, варили чай от него и го използвали за лекарство.
Такова лекарство можели да използват само богатите. Едва  при династията на Ханг чаят станал най-распространената и достъпна напитка. От тогава започнали да се преработват и отглеждали чаени листа.
Освен това чаят засегнал и културата на нацията. На него посвещавали литературни произведения, писели му песни, изобразявали го в картините си.
Имено през този период се отнася първото пълно описание на чайната церемония и вързаната с нея традиции – „Ча цзин“ («Трактат за чая“) от известния поет през тази епоха Лу Юй.
Начинаещите, които изучават културата на чай, трябва да се запознаят с копие от трактата, защото в него са събирани и описани всички сортове чай и методи за подготовка му, чай културните традиции в различните провинции, разликата между вода от различните източници.
Лу Юй и до сега се почита в Китай като чайно божество. Статуетката му, изобразяваща го, с чаша чай в ръка стой на видно място в стаите, където се пие чай.

Н. М. Карамзин пише, че в едно село на Симбирската губерния живеел земеделецът Флор Силин. Той бил трудолюбив човек. Навреме изорал земята и посял, за това това, което се родило при него било по-добро, отколкото при другите.
Дошла година, през която нямало никаква реколта, трева и хляб. Само Силин имал достатъчно хляб, останал от предишната реколта. Всички хора решили, че сега Флор ще се възползва от бедата. Каквато цена за хляба поиска, такава щели да му дадат. Нуждата не допуска да се пазарят.
Флор повикал при себе си бедните селяни и казал:
– Вие нямате хляб, а аз има много. Вземете си, колкото ви е нужно, докато изкарате новата реколта.
Разбрали за предложението на Силин, хора от други селища дошли при него за хляб. Той не отказал на никого.
На следващата година реколтата била добра. Събрали селяните кой колкото дължал на Флор и му го занесли, а той нищо не взел и казал:
– Тази година и при мен се роди много, благодарете на Бога, не на мен. А ако имате излишък раздайте го на бедните.
Хората така и направили.
Човек оказващ щедра помощ на нуждаещите се и бедните, живее със спокойна съвест. А когато застане пред Праведния Съдия ще намери голяма милост и ще чуе думите: „Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света“.

Ревностният проповедник на Евангелието Р. Харис веднъж бил поканен в град Атланта, щата Джорджия, да говори на лишените от свобода в един затворнически лагер. Когато затворниците били насядали, кой е на тревата на слънце, кой под дърво на сянка, един от тях отишъл на платформата за представи проповедника.
Своите думи той започнал така:
– Преди години в едно малко селце на щата Джорджия живели две момчета. Те заедно ходели на училище, заедно играели и посещавали църковните богослужения. Изведнъж едното от двете момчета престанало да посещава неделното училище  и църковните богослужения, като обяснило своето поведение с това, че смята всичко това за излишно, детска занимавка.
Другото момче продължило посещенията си в църквата, започнало да участва в църковния живот, защото виждало в това полза не само за себе си, но и за другите. Това момче, което не прекъсна посещенията на богослуженията в църквата, стана християнин и днес той ще ви говори. А това момче, което се отказа от всичко това, днес ви го представя.
Това е ярка илюстрация на живот с Христос и без Него.
Животът в Христос е истински живот. В него има пълнота от радост.
Живот без Христос е тежък живот. Колкото е по-безсъдържателен един живот, толкова той е по-тежък. Да живееш глупаво, неразумно и невъздържано означава не просто да живееш лошо, а бавно и болезнено да умираш.
Нека вашият живот да бъде с Христос и в Него.

В Африка много от термити, напомнят на нашите мравки. Термити живеят в големи семейства и  създават своите домове от глина и пясък. Жилищата на термитите имат пирамидална форма и са много високи.
В африканските савани расте висока трева, която изсъхва напълно през лятото.  По това време много лесно възникват пожари, които се разпространяват на стотици хиляди километри. Те са много страшни. Гъстият дим се издигат към небето и закрива слънцето и облаците. На земята всичко се унищожава, остава само един слой черна пепел. Всички живи същества изгарят в огъня, остават живи само термитите, поради техните огнеупорни жилища.
Нека тези насекоми ни послужат за пример, за времето, когато сме подложени на огнени изпитания. Изпитанията се нещо съпътстващо ни тук на земята и те като в огледало ни показват състоянието на вътрешния ни човек.
Животът  на всеки е една верига от изпитания. „Огънят“ е за пречупването и очистването ни.
Всяко наше действие ще бъде изпитано с огън. За едни те ще бъдат злато и скъпоценни камъни, а за други слама и сено, която огънят бързо ще погълне. Но на които делата устоят, те ще получат награда.

Художникът Бруно Тофса търси в творчеството си вдъхновение от „Божията искра“ в самата природа.

Може би за това, неговите скулптори не са обичайна украса, чужди на горския парк намиращ се в далечна Австралия.

Причудливите персонажи, седящи върху изкоренените от буря дървета, приказните същества затихнали в тревата, изглеждат в парка толкова естествено, че в мрака можеш да ги сбъркаш с живите обитатели на това място.