Аванос е много стар град със собствени традиции и история. Първото му споменаване датира от 3000 г. пр. Хр. Днес е известен със саксиите си от минерали и червена глина, които жителите добиват от Червената река. Напоследък името на този град се споменава само във връзка с факта, че в Аванос е създаден единственият музей в света на женски коси. Собственикът на този необичаен музей е Chez Galip.
Музеят се намира в мазето на магазин за керамика. В него буквално висят коси принадлежащи, според думите на собственика, на 16 хиляди жени. Общата експозиция на музея е невероятна. Тук всеки фен на косата може да намери нещо за себе си. А лошата новина е, че експонатите не се продават.
Galip  твърди, че е отрязал всяка къдрица. Как е уговарял жените да се разделят с косите си не споделя, а лукаво се усмихва и загадъчно повдига ръмена. Така че, ако отидете в Турция и имате красива коса, пазете се от този човек, които не знам по какъв начин, но ще се опита да получи коса и от вас, за да попълни колекцията си.
Историята на този странен музей започва преди 30 години, когато любимата Cesana на Galip принудително трябвало да напусне Аванос и да отиде да живее в друг град. На раздяла тя оставила на възлюбения си рус кичур от косата си. Оттогава Galip разказва тази сантиментална история на всички дами посетили магазина му за керамика, а те съчувствайки на мъката му, отрязвали кичур от своята коса. Така той събрал голямо количество женски коси и решавайки да сподели със света тази красота, открил музей на косата.

Страни традиции съществували във Вавилон. Например тази, че вавилонския цар трябвало непременно да се отчита пред народа за делата си. Е, нали и нашите управници днес са длъжни да правят това. Дали го правят и по какъв начин става това е вече друг въпрос.Желанието за отчетност се е запазило, но отчетността май е закъсала. Нека продължим с Вавилон, има доста неща, от които бихме могли да се поучим и приложим в живота.
Според вавилонските летописи първата работа на царя била, народа му да не гладува. Е, де да беше първостепена задача това и за нашите държавни глави! За сега май ще си останем, относно това, в света на мечтите.
Във Вавилон имало и други интересни порядки. Всяка година царят се подлагал на една унизителна процедура. В един ден от годината той бил длъжен да обикаля града, като през това време хората можели да го ругаят, плюят, обливат с вода и какво ли още не. Но това изглежда  били малко, защото в този ден царя се отричал от властта си и я предавал на някой от простолюдието.
Една година се случила доста куриозна ситуация. Царя избрал за свои заместник градинаря си, но по време на ядене се задавил и умрял. След смъртта му останал да управлява градинаря.
Като си помисля само, днес на ляво и на дясно оплюваме този или онзи, но за промяна само мечтаем. Може би трябва усилие и от двете страни, за да видим някакъв резултат. Нужно е, не само да се надяваме, но и да действаме.

Една от най-старите кулинарни рецепти в света е намерена при разкопките на гробницата на Тутанкамон. Оказало се, че любимото ястие на фараона се приготвя от яйца смесени с разтопен мед и поръсен с гроздов сок. Към получената смес се прибавяло подгряно вино, след което интензивно се бъркало. Към ястието се добавяли зърна от нар.
На идващите по египетската земя арабски завоеватели било забранено да ядат свинско и да пият вино. Древните египетски кулинарни традиции започнали да изчезват, а в същото време хубавата храна била подсилена с арабски рецепти.
Така любимата закуска на египтяните станала варения боб в кисел сос с подправки, билки и зеленчуци. Не по-малко харесвали и вегетарианския котлет от бобови зърна смесени с пържен лук. Тези ястия се поднасят за закуска и обяд, а вечерта египтяните си похапват здраво. Например гълъби ситно смлени препечени с каша. Тук развъждат гълъбите предимно за кулинарни цели. След гълъбите може да последва колбас от мляно говеждо месо с гарнитура от варен ориз и кебап с не мариновани шишчета. Вечерята завършва с десерт, който обикновено е различен, но почти винаги е направен от прекалено сладко тесто напоено с мед и посипано с настъргани ядки.
Всичко се изменя по времето на мюсюлманския празник Рамазан. През деня улиците на градовете и селата са почти празни. Магазините, ресторантите и кафенетата са затворени. Всички чакат с нетърпение залеза на слънцето, защото едва тогава могат да се нахранят, след като се помолят. Вечерята през празника продължава до сутринта. Тогава египтяните здраво ядат, ходят си взаимно на гости, щедро раздават храна на бедните. В ресторантите по това време има солидни отстъпки.
На сутринта египтяните отново пристъпват към поста и молитвата, вечерта отново ядене до сутринта. Празникът продължава цял месец.