Живял някога един мъж. Той се славел със своето спокойствие и любов към всичко във света. Всяка работа, за която се захванел се получавала отлично. Уважавали го и често идвали при него за съвет.
Един ден при него дошъл съседът, който много му завиждал. Той бил горд човек.
– Имам всичко в живота, – казал съседът, – но теб те уважават повече. Според теб, аз на кого приличам?
Мъдрият човек се засмял и казал:
– Ти приличаш на слънце.
Завистливият съсед доволно се усмихнал, но на него му се искало да направи нещо лошо на този човек, за това казал:
– А ти ми приличаш на тор. Не разбирам защо идват целия град при теб?
Мъдрият човек нищо не казал, само леко се усмихнал. Това още повече ядосало съседът и той попитал:
– Защо не се обиди от думите ми? Виж ти ме нарече слънце, а аз теб тор?!
– От какво трябва да се обиждам? – казал мъдрият човек. – Който е видял в себе си слънце, той ще го вижда и в другите хора. А този който е пълен с тор, вижда в другите купища от него.

Свещеното животно за древните египтяни е  известно като скарабей. Целия си живот той прекарва в тор от слонове и бикове.
През последните години популацията на африканския торен бръмбар е намаляла, поради подобрените санитарни условия  в градовете. За скарабея става все по-трудно. Той не може да си намери подходяща купчинка тор, особено влажен, който е необходим на бръмбара да се охлажда.
Учените са забелязали, че предвижванията на този вид торни бръмбари е ориентиран по Млечния път, Слънцето и Луната, което им помага да не се отбият от пътя си.

Re-Feed е студентски проект. Този домашен компостер ще подхранва стайните растения със специален течен тор.
Тази система е създадена специално за градски хора. Може да се сложи навсякъде, даже на перваза на прозореца или масата. Изглежда като най-обикновено техническо устройство от типа на кафеварката.
Re-Feed е снабден с батерия захранваща електрически мотор и острие, предназначено за смилане на отпадъци и органични компоненти, които ще бъдат пуснати в компостера.
Компостът сам се приготвя във уреда и когато сместа вече е готова се добавя малко вода. Богатата на хранителни вещества течност подхранва растението с помощта на тръбичка, която отива директно на корена през специален отвор на саксията.
Компостирането не е най приятния процес в дома, поради миризмата. За да се отстрани този проблем пластмасовия корпус е направен от такива материали, че ако не унищожава цялата неприятна миризма, то поне значително я намалява.
За забравливите стопани има функция за планирано подхранване.

Магаре се е оказало в центъра на съдебен спор между търговеца на масла Джон Кантрел и адвоката Григори Шамун.  Спорът избухна заради хамбара, който Шамун решил да построи в задния двор на къщата си.
Според думите на Кантрел Шамун преместил магарето си Бъди с магарицата в новопостроения хамбар.
Ищецът заявил, че магарето било много шумно и произвеждало голяма купчина тор, от която се носела неприятна миризма. Шамун възразил, че Бъди и малката магаричка Люси се хранят от бутилка.
Било решено магарето да се яви като свидетел в съда. Бъди влязъл в съдебната зала, отишъл към мястото на свидетелите и спокойно погледнал към съда. То се държало спокойно и съвсем не било агресивно, както твърдял ищеца.
В резултат на това страните се споразумели, Шамун да купи част от участъка на Кантрел в замяна на оттеглянето на иска.

От единия до другия край страната ни се пълни с шлака, обелки, изтъркани автомобилни гуми….. Плодните дървета са засипани с инсектициди и изкуствени торове. В днешни дни е рядкост да намериш чист оборски тор. В реките и езерата вече не се въди много риба. Човек вече я лови в консерви. Умират градове. Лее се петрол. Парите си казват думата.
Долнопробни мотели, автомобилни гробища и закусвални никнат като гъби след дъжд. Лицата на хората са състарени още по рождение с едни и същи разкривени дълбоки бръчки, изразяващи злоба и неудовлетвореност. Жените приличат на мъжете си.
Господ не е имал компютър. Трябвало е да използува глина, с която се работи трудно, и човешко ребро, с което е било малко по-лесно. Господ е бил справедлив и умерено амбициозен, но е работил по „примитивен“ начин. Веднъж му се е наложило да използува потоп, не му е дошло на ум да използува смог или паралитичен газ, но по-късно се е възползвал от огъня и жупела. Може би за това хората излъчват безпокойство и не знаят към кого да се обърнат.
Соколът-скитник е на изчезване, унищожен от ДДТ-то. Черупките на снасяните от женските яйца са съвсем изтънели и се чупят по време на мътенето.
И сандвичите с кренвирши са на път да изчезнат. Скоро вече няма да има китове; ще трябва да свикваме да живеем и без тях. Добрият стар кренвирш вече е пълен с вода, с пилешки вътрешности и зърно с изкуствени добавки.
В каква епоха живеем само!