Не се изненадвайте как го е направил. Животното не е давало на мъжа да напусне острова.

В Западна Австралия бе спасен турист от Нова Зеландия, който две седмици не напуснал острова, заради крокодил, който го преследвала във водата.

Неволният новозеландски „робинзон“ спасил месен жител, който изследвал околността. Виждайки огън на острова, мъжът дошъл на него и намерил туриста.

На измъченият от жажда „робинзон“ мъжът предложил студена бира и след като туристът пийнал малко заспал. В такова състояние бил докаран на континента.

Новозеландецът признал, че се е страхувал за живота си, защото си мислел, че когато се опитате да отплава от брега, плаващ край него крокодил ще го нападне и изяде.

Местният жител потвърдил, че в околните води наистина живее голям крокодил, който той често наблюдавал в близост до брега.

Трябва да отбележим, че морският крокодил може да достигне 7 метра дължина и да тежи цял тон. Неговото местообитание е крайбрежието на Северна Австралия и острова Папуа – Нова Гвинея.

Денят бе изморителен и мъчителен, може би поради жегата. Отдавна не бе валяло. Хората навели глави бързаха след работа към магазините, за да напазаруват преди да се приберат.

Марта бе много уморена, но успя бързо да намери необходимото в близкия супермаркет и сега отегчено чакаше на опашка пред касата.

Погледа ѝ бе привлечен от възрастен мъж, навярно дядо и неговия немирен внук, чиито ръце бяха пълни с бонбони, шоколади и всякакви сладки, но детето продължаваше да крещи и да се върти.

– Спокойно, Владо, остана съвсем малко ….. Добро момче!

На интервали момчето отново почваше да капризничи, а дядото спокойно казваше:

– Всичко е наред, Владо. Само още няколко минути и ние ще се приберем у дома. Потърпи, човече!

На касата внукът съвсем пощръкля, сякаш някой демон го бе обладал и изхвърли всички продукти от количката.

Дядото отново каза със спокоен тон:

– Владо, Владо, отпусни се, приятел, не се разстройвай. Още пет минути и ние ще бъдем у дома. Успокой се, моля те.

Това направи силно впечатление на Марта. Когато излезе на улицата, тя се насочи към дядото с внука, които се настаняваха в колата си и каза:

– Това разбира се не е моя работа, но вие се държахте невероятно! Останахте сдържан и спокойно говорехте на момчето, даже когато то започна да се държи още по-ужасно. Владо, ти си голям щастливец, провървяло ти е с такъв дядо.

– Благодаря, – отговори дядото, – но Владо съм аз, а този малък разбойник  се казва Младен.

Виктория работеше в много скъп ресторант. Един ден тя отиде в луксозен салон, за да си направи прическа. Там тя видя Людмила, която често посещаваше ресторантът, в който тя работеше.

– Здравейте, радвам се да ви видя, – каза дружелюбно Виктория.

– Вие сте сервитьорката от ресторанта зад ъгъла? – изненадано попита Людмила.

– Да. Как вървят нещата при вас?

– Мисля, че хора с такава професия, не могат да си позволят такъв салон, – повиши леко тон Людмила.

– Моля?

Изведнъж Людмила започна да уговаря фризьорката:

– Вие знаете ли, че това момиче е сервитьорка? Сигурна ли сте, че тя има пари да си плати? Може би трябва да я проверите преди това?

– Госпожо, тази девойка идва тук вече втора година, тя е надежден клиент; – каза с укор фризьорката.

– Колко лекомислено от ваша страна! Такива бедни момичета не трябва  да дават парите си за такива неща. Нима няма къде другаде да ги дадат?!

– Извинете, госпожо, – каза Виктория. – Работя в този ресторант, защото искам да прекарам времето си продуктивно. Аз съм студентка в престижно учебно заведение и уча биомедицинско инженерство. И ако сте толкова много заинтересовани, имам достатъчно пари.

В салона всички се бяха умълчали и наблюдаваха двете жени.

– Дори и да съм бедна сервитьорка, – започна още по-настъпателно Виктория. – Нямам ли право да използвам парите си, както намеря за добре и да ги харча за каквото си искам?

Людмила бе зяпнала от изненада с уста.

– Между другото, – продължи атаката си Виктория, – Вашият мъж два пъти в седмицата идва в ресторанта ни. Поръчва си кафе и постоянно се оплаква от вас. Съжалявам, че трябва да ви го кажа, госпожо!

Лауреатът на Нобелова награда по физика Лев Ландау много си патил поради собствената си срамежливост.

Струвало му се, че хората край него виждат само неговите нелепости и тайно се смеят зад гърба му.
Тогава той решил с клин клин да избие, т.е. да отиде срещу страховете си.

Ето веднъж какво се случило с него.

– Мога ли да ви задам един въпрос? – обърнал се Ландау към един самоуверен брадат човек, приличащ на предприемач или търговец от времето на новата икономическа политика.

Човекът спрял.

– Защо носите брада? – със любезен тон продължил Ландау, въпреки явната опасност, идваща от събеседника му.

А за да се отучи да преживява и да се тревожи от чуждото мнение Лев Ландау се разхождал по Невския проспект с шапка, към която бил прикрепен балон.

В северното полукълбо торф е повече, отколкото в южното. Във Финландия 30% от земята е торф. В Русия дялът на заетата от торфа земя е 32%.

Торфът обхваща около 3% от земите на планетата ни.

Според оценките на канадската компания Peat Resources, през 2010 г. на първо място в световните запаси от торф – 170 милиарда тона е Канада, на второ е Русия с 150 милиарда тона.

Възобновяването на торфа в Русия се оценява на 260-280 милиона тона годишно.

За първи път растителният произход на торфа е установен от М. В. Ломоносов.