В манастира на абба Лот един брат бил изкушен. Поради това той бил изгонен от манастира.

Изгоненият отишъл в планината на абба Антоний и прекарал там известно време, след което Антоний благословил брата и го изпратил обратно в манастира.

Там братята не го приели и отново го изгонили.

Той се върнал при абба Антоний и му казал:

– Не искаха да ме приемат.

Абба Антоний го върнал, като му поръчал да каже на братята в манастира:

„Корабът е претърпял корабокрушение и е загубил товара си. Много трудно той е стигнал до пристанище, а вие искате да потопите и това, което е спасено катастрофата“.

Когато монасите чули, какво им е изпратил абба Антоний, бързо приели изгонения с радост.

Влязох в кухнята и забелязах, че не съм изхвърлила боклука. Докато го изхвърлях се замислих: „Колко често задръстваме живота си с боклук – егоистични желания, , обида, необуздан гняв, неправилни действия, вина.

Всичко това наранява нас и хората около нас.

Когато боклукът се натрупа в сърцето ни, той трябва да се изхвърли. Има само един начин, да направим това.

Преди много векове псалмопевецът е чувствал подобен товар в сърцето си и е викнал към Бога: „Сърце чисто сътвори в мен, Боже,  и дух постоянен обновявай вътре в мен“.

Молитвата е средството, което е винаги на наше разположение, за да се отървем от нечистотата, която трупаме в сърцата си. И това се прави с една единствена цел, да не стигнем до по-трагични последствия.

Бог всеки ден ни дава възможност да очистим сърцето си.

Фразата “ и всяка ваша грижа възложете на Него“ на френски звучи така: „Оставете всичките си теготи на Бога“.

Виждали ли сте как огромен самосвал разтоварва товара си?

Шофьорът просто натиска едно копче или дърпа ръчка и тежкия товар се разтоварва на желаното място. Самосвалът ще бъде напълно безполезен, ако е натоварен постоянно.

Ние не бива да бъдем смачкани под товара на грижите ни.

Можем просто да натиснем бутона на вярата или да превключим лоста на доверието и тежкия товар ще се разтовари на плещите на Този, Който е обещал да го поеме вместо нас.

Сложи на плещите Му земните си грижи, защото Той се грижи за теб.

Ако Той те е възлюбил толкова силно, че е взел на Себе Си бремето на твоите грехове, то ти можеш да Му довериш и малко по-леки товари.

Митнически служители задържали нарушителя с куп пластмасови бутилки. Вглеждайки се в една от тях, един от митничар се отдръпнал в ужас!

В преследване на големите пари, някои хора са способни на всичко. Бракониери и контрабандисти, всяка година унищожават много редки животни, печелейки много пари от останките им.

Радостно е, че тези мошеници понякога се провалят. Съвсем наскоро, в Индонезия митнически служители са успели да задържат мъжа, който почти не уби 24 вида папагали, които са от изчезващ вид!

Оказало се, че контрабандист се опитвал да пресече границата с товар от обикновени пластмасови бутилки. Във всяка от бутилките се намирал папагал. Птиците били вързани. Така били лишени от възможност да издават глас и да се придвижват.

Състоянието на пернатите било критично. Освободените папагали бързо били предадени за преглед на ветеринари.

Този вид папагали на черня пазар вървят минимум по 650 паунда. Те наброяват едва 7 хиляди броя в света.

Тези интелигентни птици, не могат да говорят, но обичат да танцуват и много са привързани към господаря си.

За съжаление, този вид се размножава много бавно, а бракониерите го поставят под заплаха от изчезване!

Живко живееше в импровизирана палатка близо до гарата. Той е на 65 години, но няма свой дом. Не общуваше с никого, но и хората го отбягваха. Целия бе в дрипи и кал. Лицето му бе мръсно и неприветливо, само сините му очи сияеха, сякаш се усмихваше с тях на всеки.

Веднъж го заговори Васко багерист от новия строителен обект.

– Здравей приятел! – поздрави го Васко.

Живко се изненада от поздрава, но не го показа, само смънка:

– Хм.

– Сам ли живееш тук, – посочи скъсаните парцали намятани върху някакво скеле от клони.

Живко вдигна очи и погледна непознатия:

– Тебе какво ти влиза в работата! – сопна се скитника.

– Мога ли с нещо да ти помогна? – Васко опита още един път контакт с „дивия“ мъж.

– Аз се оправям …., – запъна Живко, сякаш отдавна не бе говорил, – но тук наблизо живее една бездомна жена, тя има нужда от храна, дрехи и лекар.

– Ще ме заведеш ли при нея?

Живко недоверчиво го изгледа, но когато срещна прямия поглед на Васко, само кимна с глава и тръгна напред.

Вървяха около двадесет минути, стигнаха до някаква дупка изкопана в земята. От вътре се чуваха стонове и охкания.

– Може ли само да погледна? – попита Васко.

– Хм….да, – изръмжа като животно Живко, – да не си посмял да ѝ направиш нещо ….. ще си имаш работа с мен….. Повече от година се грижа за нея, никой не искаше да ѝ помогне, – въздъхна Живко.

Васко извлече от влажната дупка, лекото като перце тяло наподобяващо на жена, увито в парцали. Той закрачи към близката поликлиника понесъл необичайния си товар. Скитникът вървеше на две крачки след него, като от време на време промърморваше нещо недоволно.

Скоро стигнаха . Васко предаде изтощеното тяло на жената на дежурния екип,а след това се обърна към Живко:

– Погрижете се и за него, цяло чудо е, че още е на крака….

Скоро двамата бездомници бяха прегледани и им бе предписано лечение. Умиха ги, облякоха ги и ги нахраниха.

– Как попадна на тях? – попита го приятелят му Горан.

– Видя ли скитника,той няма нищо, но е бил като ангел за тази изоставена жена. Грижел се е за нея колкото е можел, но хората са го отблъснали, вместо да го изслушат и разберат. Лесно е да се правят прибързани заключения за някого, само по външния му вид, мястото, където живее и начина, по който говори.

– Да, по плодовете им ще ги познаем, – кимна в съгласие Горан.