Веднъж в училище учителката поискала от децата да запишат в тетрадките си, кои са според тях седемте чудеса на света. След малко умувания и размишления в списъка попаднали: Египетските пирамиди, Тадж Махал, Големия каньон, Великата Китайска стена, Римския колизеум, храмовия комплекс на град Петра в Йордания и древния град на инките Мачу Пикчу в Перу.
Когато списъците били събрани учителката забелязала, че едно момиченце още не е предало своя лист. Тя я попитала:
– Имаш ли някакъв проблем в съставянето на списъка?
Момичето отговорило:
– Да, малко. Не мога да запълня списъка… в света има толкова много чудеса.
– Добре, – казала учителката, – покажи ми какво си написала и тогава може би ще мога да ти помогна.
Момичето помислило малко и казало:
– Седемте чудеса на света са: да виждаш, да чуваш, да докосваш, да опитваш, да чувстваш, да се смееш и да обичаш.
Настаналата тишина в класа била такава, че можело да се чуе и дишането.
Всичко, което щедро ни е подарено от нашия милостив Отец, ние възприемаме като нещо дадено, но това са чудеса в света!

През 2001г английският певец и музикант Батт издава албум с кавър версии на класически произведения. Между тях имало  «A One Minute Silence»“, което представлявало една минута тишина.
Скоро след това собствениците на авторските права на произведенията на Джон Кейдж, известен със своята пиеса „4’33“ „, която съдържала тишина, са заявили намерението си да дадат под съд Батт, който копирал тишината.
Композиторът заявил, че неговата тишина няма нищо общо с тази на Кейдж. Въпреки всичко му се наложило да води преговори и за да не се стигне до съд се наложило да плати шестцифрена сума за компенсация.