Веднъж на пазарния площад в Краков кралският шут отишъл при една търговка на грънци. Заплатил ѝ всички съдове и ѝ казал:
– Скоро ще тръгна, а ти ме следи. Когато замахна с кърпичката си, разбий всичките си стомни и гърнета.
Около шута винаги се събирала тълпа от зяпачи. Той изчакал докато се набере повече народ и започнал да се хвали:
– Аз съм магьосник и вълшебник.
Хората недоверчиво поклащали глава и му се присмивали, но шутът продължил:
– Не вярвате ли? Даже кърпичката ми е вълшебна. Само да замахна с нея, – направил вид, че се замисля, – на пример, коя да е търговка на грънци ще счупи всичките си съдове.
Тълпата започнала силно да се смее. Тогава той махнал с кърпичката си невъзмутимо. Изведнъж, се чул звън, последван от грохот. Една търговка, като обезумяла, правела на парчета цялата си стока от глинени съдове.
Тълпата рязко замлъкнала. Във въздуха увиснала напрегната тишина. Всички били зашеметени.
Шутът не издържал и силно се разсмял, след което небрежно добавил:
– По принцип това може да го направи всеки, който предварително е платил на търговката.
И спокойно напуснал площада.