Амазонските речни делфини често имат розов цвят.
Той не се обуславя от пигментация.
Всички делфини са тъмно сиви, но с течение на времето просветляват и розовеят заради заличаването на кожата с течение на времето.
Интензивността на розов цвят е по-голяма при самците поради травми, които получават при битки помежду си.
През 2015 година в този район е влязъл в сила областен закон, забраняващ продажбата на алкохол на малолетни. Между напитките, които се продават на жителите на Вологда навършили 18 години били Coca-Cola и какаото.
Не далече от селото Владикина планина има залежи на желязна руда, но не в голямо количество, за да се разработва находището. Поради наличието на тази руда, бурите в селото са рядко явление. Обикновено ако има такива, минават край селището.
В света има две реки, които през годината менят течението си. Едната е Мисисипи в Америка, а другата е Сухона в района на Вологда.
Във Велики Устюг, град в района на Вологда, е разположена резиденцията на Дядо Мраз.
Преторианците били специализирано звено в римската армия, което действало като „домашна войска “ на императорът или лична охрана.
През първи век пр.н.е. преторианската гвардия понякога била привлечена към издигането на нов император.
Но с течение на времето, участието им в обществения живот се увеличило и в крайна сметка преторианците можели да определят, премахват и дори да убият римските императори.
Един от стимулите за убийството на императора и назначаването на нов е практика известна като „акт на подарък“, това е значителна награда за преторианците, получена от новоназначения император след като предишния е бил убит.
В резултат на това най-верните защитници на римския император постепенно и по ирония на съдбата се превърнали в една корумпирана и опасна част от армията, която имала значителен контрол над живота на императора.
Михаил отиваше на работа. През ваканцията той цепеше дърва за продажба. Бе се замечтал, какво ще си купи със парите, които това лято щеше изкара, когато чу детски викове.
Там край реката се разиграваше истинска трагедия.
Михаил изтича и видя как в реката потъва малко момиче, а брат ѝ плачеше безпомощно на брега.
Младежът бързо съблече пуловера си и скочи в реката. Той внимателно обхождаше мътната вода, опитвайки се да намери детето.
Течението на реката бе отнесло момичето в страни, но Михаил продължи да се гмурка. Едва на петия път той успя да извади детето от тинестото дъно.
Когато извади момичето, то бе цялото посиняло и не дишаше. Надвеси се над нея, но не чуваше сърцето ѝ.
Малкото момче уплашено гледаше сестра си.
– Тя умряла ли е? – попита то.
„Спокойно, – каза си Михаил, – не всичко е свършено. Припомни си какво те учеше Стаматов в училище за случаите на удавяне“.
Той бе виждал и по телевизията как дават първа помощ на удавник.
И реши да опита. Михаил знаеше, че ако има възможност да върне момичето в съзнание, това е моментът, по-късно можеше да бъде късно.
Първо с плахи, а после по-сигурни движение той я обърна на страни, за да може да изтече малко вода, а след това започна да масажира сърцето на момичето както бе гледал да се прави. Детето веднага започна да кашля.
По това време край тях мина Стефан на колело.
– Позвъни на бърза помощ, – извика му Михаил.
Стефан видя посинялото момиче, което кашляше и се вцепени от страх. Тогава Михаил сам набра номера и съобщи:
– Да, на реката, близо до гората ….. дойде в съзнание …. побързайте моля ви, тук не разполагам с абсолютно нищо ….
След това се обърна към Стефан, който бе дошъл на себе си и му каза:
– Карай колелото към пътя, да срещнеш линейката. Ще им покажеш точно къде сме.
Линейката дойде бързо и пет годишната Силвия бе откарана в болницата.
След няколко дни позвъниха на Михаил и го помолиха да отиде при нея.
През тези дни той се притесняваше за малкото момиче, което извади от водата: „Дали направих всичко необходимо, за да ѝ помогнат после. Но, тя дишаше вече, навярно се е оправила вече ….“
Когато Михаил влезе в болничната стая, Силвия му се усмихна и каза топло, и сърдечно:
– Благодаря ти.
Михаил се зарадва, тя изглеждаше здрава и читава, а това на него му бе достатъчно.
Край селото, на брега на реката група почиващи хора с деца отбелязваха юбилея на Надежда Василева.
Юбилярката с малолетната си внучка Наталия влезе в реката. Водата ѝ стигаше до кръста. През това време мъжете от компанията отидоха да поплуват по-нагоре по течението, където бе по-дълбоко.
Изведнъж на Надежда ѝ стана лошо, загуби равновесие и падна в реката. Разбирайки, че няма да може да излезе от водата, тя успя да изтласка внучката си към брега.
Наблизо почиваше Динко, той беше от селото. Чуваха се викове и се виждаха неспокойно сновещи хора край брега:
– Дави се! Надежда ще се удави!
Внучката ѝ, която благополучно бе стигнала брега, крещеше отчаяно:
– Баба потъва, помогнете! Помощ! Баба ще се удави!
Тогава Динко забеляза почти неподвижното тяло на жена в реката. Хвърли се във водата, но лошо си удари единият крак в нещо твърдо, вероятно камък.
„Сега не е време, да гледам какво е станало с крака мии, – помисли си Динко. – Вероятно е някоя дреболия. Важното е да спася жената“.
Много скоро той успя да изкара пострадалата на брега. Жената бе в безсъзнание. Динко освободи белите ѝ дробове от водата, която бе погълнала и Надежда дойде на себе си.
Въпреки, че течението я бе носило само половин километър тя се отърва само с малко натъртвания и синини.
Но Динко си бе счупил крака. Невероятно е, как в това състояние бе успял да извади жената и да ѝ окаже първа помощ.
Кракът на Динко бе гипсиран, тепърва щеше да се възстановява.
Надежда дойде до мъжът, който я бе спасил и сърдечно с много топлота му каза:
– Благодаря ви! Ако не бяхте се намесили навреме, юбилеят ми щеше да се превърне в погребение.
Динко се усмихна. Стисна протегнатата ѝ ръка и каза:
– Важното е, че сте добре. Радвам се, че можах да ви помогна.
А всички около тях се радваха за добрия изход на инцидента, който можеше да завърши много печално.