Карат ли се децата ми? Разбира се! Всеки ден чувам:
– Мамоооо, тя ме настъпи!
– Мааамо, Недка ме обиди!
– На малките се отстъпва!
– А по-големите трябва да се уважават!
Бият ли се? Рядко, но и това се случва…
Хапят ли се? Обикновено само до три години, докато още не са намерили други средства да изразяват несъгласието си 🙂
Притеснявам ли се от това, че децата ми не са задружни?
Не! Защото кога друг път, ако не сега, те се учат да отстояват своите граници и опознават своите емоции.
И хубавото е, че това могат да вършат на безопасна територия, в семейството, където всички са близки и се обичат помежду си.
Защо съм уверена, че въпреки кавгите те се обичат?
Защото ако дойде агресия отвън върху моите деца, останалите веднага го защитават. Те не биха позволили някой да обиди сестра му или брат му независимо, че са се карали преди малко.
Понякога, когато се уморя от кавгите им, ги разделям всеки сам в отделна стая. След 10 минути чувам:
– Мамо, скучно ми е. Мога ли да отида да си поиграя с Недка?