В един априлски ден, около един часа през нощта, камерата поставена на територията на водохранилището на американския град Портланд, щата Орегон, заснела мъж, който пикаел направо във водохранилището. След това камерата е фиксирала опита на двама човека да преминат през огражденията. Въпреки всичко единият от тях е успял да ги премине.
В резултат на това сътрудниците на водохранилището трябвало да изхвърлят повече от 143 милиона литри вода.
Трябва да отбележим, че това не е първия подобен случай в Портланд.
През 2011 г. друг мъж също пикаел в същото водохранилище, след което трябвало да се излеят около 29,5 милионалитри вода.
За да избегнат нови подобни случаи, властите на Портланд обещават през 2015 г. да завършат съоръжение за покриване на водохранилището.
Архив за етикет: територия
Цар Давид и двореца му
Дълги години историците са спорили, дали в действителност е съществувал, споменатия в Библията цар Давид, ръководещ еврейската държава. Освен в Библията той никъде другаде не е споменат.
Важен аргумент за съществуването на такава личност е намереният, при разкопките през 1993 г., древен град Дан в северната част на Израел. Каменни стени от базалтов камък, датиращи от 8-9 век преди новата ера.
На това място е намерен текст, в който се споменава за „дома на Давида“ – династия на еврейските царе, стигащи до този библейски герой.
Аргументи в полза за съществуването на Давид се добавят и от разкопките на града Хирбет Киафа, които археолозите са започнали през 2007 г. Учените са разкопали достатъчно голям град, максималното развитие, на който е настъпило през 1050-970 г. пр.н.е.
Историците го асоцират с библейското селище Шаараим и го считат за доказателство за съществуването на една еврейска държава на територията на Палестина по времето, когато се предполага, че е живял цар Давид.
Освен това, археолозите са открили в Хирбет Киафа две сгради, едната от които те считат за царския дворец, а другите – складове към него.
В Турция за първи път от 92 години ще се построи християнски храм
В Истанбул близо до Yeşilköy ще бъде изградена християнска църква. Тя ще бъде първата на територията на Турция от 1923 година.
За това решение на правителството премиерът Ахмет Давутоглу е обявил по време на срещата с представители на немюсюлмански религиозни общности.
До сега в Турция са възтановявали църкви, но нови не са строили, правителството не ги е одобрявало. След посещението на римския папа Франциск в страната се е взело такова решение за строителство.
Християните в Турция наброяват около 20 хиляди човека. Това са предимно православни и католици, живеещи предимно на югоизток в страната.
Строителството на новата църква ще бъде реализирано от специален недържавен фонд и ще започне през близките месеци.
Римският папа Франциск беше в Турция в края на ноември 2014 г. Той се е помолил в джамията заедно с мюфтията на Истанбул Рахми Яран.
Куриозни закони в щата Юта
През 1896 г. Юта става 45 щат на САЩ. Причина за толкова късното признание на територията са съществувалата сред мормоните полигамия, от която са се отказали през 90-те г. Трябва да признаем, че жертвата е била значителна.
Както е известно, сред американските закони има не малко куриозни. Такива има и за щата Юта и неговите градове:
Забранено е да се лови риба, като се седи на кон;
Забранява се да не се пие мляко;
Птиците имат право да летят над всички магистрали;
Съпругът е отговорен за всяко престъпление, извършено от съпругата му в негово присъствие;
Забранено е правенето на секс в колата за „бърза помощ“, ако тя отива на повикване. Ако ви хванат в това, мъжът се пуска, а жената се наказва и името ѝ се отпечатва във вестника;
На жените е забранено да ругаят;
Между партньорите по време на танц трябва да има толкова разстояние, че да се вижда светлина между тях;
Ако попаднете със снежна топка в целта, получавате глоба от 50 долара;
Забранено е да се преминава през града с цигулка в хартиен пакет;
Фармацевтите нямат право да продават прах като средство за главоболие.
Неосъзнат бумеранг
Нора и Симо вървяха по улиците на града и се наслаждаваха на топлината, която започна да се долавя от слънчевите лъчи. В новия квартал бяха започнали нов строеж. Някакъв архитект се опитваше да вмести нова къща в малък ъглов парцел.
Отпред на калния паваж се търкаляха торби с цимент.
Като повървяха малко те видя птици, които кръжаха над покривите
– Навярно търсят къде да свият гнезда, – каза Нора.
– А, това са онези големи шумни птици, който връхлитат върху всеки, който се осмели да доближи до гнездата им, – изгледа ги недоволно Симо.
– И ние хората, когато строим, оставаме след себе си всякакъв боклук цимент, камъни и какво ли не, но проявяваме ли същата собственическа агресивност, когато се отнася до лична територия? – засмя се Нора.
Тя гледаше разхвърляните материали пред строежа и изказа недоволството си на глас:
– Все някой трябва да се заеме и да коментира етичната страна на проблема със замърсяването на околната среда, не мислиш ли така?.
– Всъщност нямаше какво толкова да се обсъжда на тази тема, замърсяването на околната среда се е превърнало в порочна практика, – каза Симо.
– Въпросът не опираше само до създаване на грозни гледки от разхвърляните боклуци или неприятното усещане от вида на създадения хаос, по-скоро до някакъв морален дълг.
– Представи си, че в един дом е разхвърляно, дрехите на пода, остатъците от храната съборени край масата, книги събрани на купчина, която сериозно конкурира наклонената кулата в Пиза, защото при едно малко докосване всеки момент може да се срути. Какво ще кажеш тогава? – разпалено размаха ръце Симо.
– Е, има хора, за който безредието е ежедневие, но навън такова състояние дразни мнозина „подредени“.
– И в крайна сметка стигнахме до идеята, да запазим околната среда, за да не се дразним едни други. Но дали това е всичко? Дали това разхвърляне и унищожаване на околната среда няма да се отрази като бумеранг върху нас?
Двамата гледаха неразборията, мръщеха вежди, сочеха безмълно с ръци ….
– За това не е достатъчно само да се философства и говори, трябва и действие, ръце които да се хванат на работа, – каза Симо……….