Кравите леко могат да погълнат пирони и тел, които попада от пасбищата или лошо очистени фуражи.
Обектите пътува в търбуха и след това влизат в ретикулума заедно с останалата част от фуража. В някои случаи, контракциите на ретикулум могат да прокара част от обект от стената на ретикулума  в перитонеалната кухина , където причинява тежко възпаление. В редки случаи, металния обект прониква в стената на цялия ретикулум и може да прободе сърцето. Това причинява перикардит.
За да се предотвратят такива случаи, много от земеделските стопани още в началото на живота на кравите поставят в храната им малък магнит. По традиция тези магнити са  алнико магнити. Имат дължина от 1 до 8 сантиметра и форма на изгладен прът. Днес са по-често съставени от няколко пръстеновидни феритни магнити, прикрепени към неръждаема стомана или пластмаса-ядро.
Магнитът се въвежда в кравата след гладуване от 18-24 часа. Това действа ефективно ако се прави преди животното да е навършило една година.
Магнитът попада в търбуха на стомаха и събира металите, без да се намесва в храносмилането на другата храна. Той остава там през целия живот на животното.

Скоро я посадиха. Стопанина с нежност постави корените й в земята и ги затрупа с рохкава пръст. Докато я носеше тя чу мечтата на този човек:
– Ще те посадя, крехко нежно стъбълце, – нежно шепнеше той на фиданката. – От теб ще излезе прекрасна красавица. Плодовете ти ще станат големи и сочни. Ще доставяш сладост и ще радваш всеки докоснал устни до сочните ти плодове.
Замечта се и фиданката. Каква ли наистина ще стане?
Мина време, дръвчето здраво се хвана с корените за земята, но още беше крехко и слабо.
Стопанина дойде. Погали нежно крехките клонки и се замисли. След малко донесе отнякъде груб, изсъхнал стар клон и го заби близо до фиданката. После я привърза с парче плат към това грубо и грозно дърво. Донесе дъски и направи малка оградка около дръвчето. Преплете я с изсъхнали клони и малко тел.
Малката фиданка се огорчи и започна да роптае:
– Нима този човек забрави мечтите си? – каза си тя съкрушена. – Нали щях да израстна красавица и да радвам околните с плодовете си? Защо ме завърза за този недодялан и възмутителен клон? Отгоре на туй, от къде домъкна тези груби дъски? Не стига това, но ги преплети с тези бодливи клони и тази неугледна тел……
Оплакванията и възмущението на фиданката се изливаха като потоци реки. Тя не спираше, непрекъснато охкаше, вайкаше се и се самосъжаляваше….
Горката тя, не можеше да разбере, че грубият кол я придържаше, за да израсте яка и силна, здраво вкоренена в земята, а грозната оградка я предпазваше от нараняване и счупване, което можеше да я сполети ако я нападнеха недоброжелатели.

В твоето тяло има лостове. Не става дума за задвижване или влияние върху психиката ти.
Този интересен факт е открит от италианския художник и учен Леонардо да Винчи.
Той разрязвал човешки ръце и крака, за да разбере как са устроени. Установил, че мускулите дърпат костите по същия начин, по който ти дърпаш лост, за да преместиш даден обект.
Леонардо бил толкова развълнуван от откритието си, че дори направил работен модел на крак с медна тел и парченца от истински човешки кости.

Закачалка е отдавна познат домакински прибори. Но нейната история е много по-кратка от историята на облеклото.
Първото споменаване на закачалки е през XVI век. Те са се появили във Франция и са били твърде обемисти със силно заоблени рамене. Смята се, че са били предназначени за военни униформи и дрехи на духовенството.
Дълго време дрехите са се съхранявали в специални сандъци, но в тях се слагали и бижута, запаси от храна и др. Да се намери нещо в такъв сандък е било проблематично. Не всяка кутия е имала отделения за по-дребни вещи.
До края на XVI век хората поумнели и започнали да слагат облеклото вертикално. Така се родил гардеробът. В него можело да се окачат дрехи на забити в него пирони.
Така се съхранявали дрехите до 1869 г, когато О. А. Нортон получил патент за „закачалка за дрехи“.
През 1903 г. Алберт Пархауз измислил закачалка от изкривен тел. Той бил обикновен работник в завод за проводници. Предприемчивият собственик на завода патентовал изобретението му, но самият изобретател останал работник до края на живота си.
Според друга версия закачалки за дрехи е изобретил студент в Бостанския университет Кристофър Кан през 1876 година.
През 1932 г. С. Хюлет започнал да използва картонени подложки при закачалките за дрехи. А през 1935 била приложена и по-долна лента за панталони. Това била идея на Елмър Д. Роджърс.
1935 е годината на раждане на закачалката, която днес е във всеки гардероб, за нея няма граници в разнообразието.
Закачалка може да служи като декорация в дома. Изящните закачалки перфектно се вписват в интериора на коридора и му придават изящество, особено когато се комбинират с други ковани предмети в обстановката.