Представете си едно отдалечено село. В него има само 3 стационарни телефона. По улиците няма никакви телефонни линии.
За съществуването на Интернет хорта слушат само по телевизията. Е, тук съвсем не е толкова диво. Пристигат списания и вестници, за които хората са се абонирали.
С появата на новият вид телефони надеждата, че и там ще проникне Интернет, вече укрепва.
Едно момче от трети калас даже написа писмо до Дядо Мраз да му подари Интернет.
Но какво ще стане с хората в това село?
Децата по-малко ще играят навън, рядко ще общуват по естествен начин. Лъчезарните им усмивки ще станат вяли и уморени.
Видеовръзката може да ти покаже познатото лице, дори ще видиш неговите движения, но не можеш да го потупаш по рамото за насърчение. А как ще го прегърнеш, ако това би го успокоило?
В съвремения свят трудно се живее без Интернет, дори само ако е прекъснат за няколко минути.
Вярно е, че Интернета е замислен, за да се облекчи живота на хората, но не станали този живот много по-сложен след появата на „световната мрежа“?

По телевизията и киното виждаме, че тези, които се давят започват да пляскат по водата и да викат за помощ. Поради това невярно описание, можем да не разберем, че човек потъва.
Разбира се, това не означава, че ако човек размахва ръце във водата, пляска по нея и вика за помощ, то той не се нуждае от помощ. Но в такъв момент той все още не потъва, имате все още време да го спасите.
Човек, който наистина потъва устата и носът му са потопени във водата. Така той получава все по-малко кислород, който не може да вдиша. Необходимата глътка въздух води до инстиктивен стремеж да извика за помощ. Това е всичко, което може да направи един давещ се, когато главата му се подава над водата и вдиша въздух.
Той няма да може да размахва ръце, защото те ще бъдат заети да задържат устата му над водата. Болшинството давещи се отстрани изглеждат като, че се мъчат да намерят опора или да се изкачат по невидима стълба. Човек остава във вертикално положение с наклонена глава назад. В такъв момент потъващият няма да използва краката си, за да се задържи над водата.
Неопитният наблюдател ще мисли, че човекът просто си спортува във водата, но ако той се държи така, това означава, че скоро ще потъне. Когато това започне, на жертвата остават още 20 секунди, преди да запоне да потъва.
Така умира човек, ако не дойде помощ навреме.

Те седяха на пейката в парка и разговаряха. Птичките сладкогласно огласяха всичко наоколо. Цветя нежно отваряха чашките си, жадни за слънчевата ласка и милувка.
Тя беше жена на средна възраст с коси, в които се прокрадваха бели нишки. До нея малчуганът със сияещи очи попиваше всичко наоколо звуци, цветове….
Жената се обърна към момчето и го попита:
– Обичаш ли ме?
– Да, – отговори детето без да откъсва поглед от птичката кацнала наблизо.
– Защо ме обичаш? – настойчиво продължи жената. – Толкова много ти се карам, наказвам те, не ти разрешавам да ядеш много сладко и дълго да гледаш телевизия или да седиш на компютъра.
Момчето внимателно слушаше, а после каза:
– Аз не искам нищо от теб. Обичам те просто така….

В Амстердам има един хотел „Hans Brinker Budget Hotel“, известен с качеството на своето обслужване или по-скоро липсата на такова.
Ръководството на хотел с гордост го нарича най-лошият хотел в света. Хотелската стая струва 40 долара на нощ и ако решите да останете в него, получавате точно това, за което плащате.
Хотелът се гордее, че е екологически чист и за това не може да си позволи да използва енергия за такъв разкош, като телевизия, мини бар, телефони и в някои случаи на осветление.
Дори отоплението или климатичната инсталация са екологично чисти – можете да регулирате температурата в стаята си, като отваряте или затваряте прозорците.
Персоналът също няма отрицателно въздействие върху околните, тъй като, по принцип, не прави почти нищо. Някои душове могат и да не работят. Тези, които не работят са екологично чисти.
Вътрешният двор също е екологично чист, той се огрява от слънцето, когато има такова.
В стаите няма сапун, но ако ви провърви, в тоалетната можете да намерите тоалетна хартия. В едностаен апартамент настаняват повече от един човек, често седем или осем човека. За да съхраняват багажа си гостите могат да употребяват смачкани метални шкафове без брави.
На своя сайт „Hans Brinker“ заявяват, че няма никакво обслужване на стаите, няма басейн и фитнес зала. За това пък има ресторант и бар, където се приготвят екологични храни и напитки.
Трябва ви паркинг? Вие се шегувате! Какъвто и да е, хотелът е пълен с …… поради липса на по-добри думи, можем да наречем тези хора гости.
Хотелът е разположен в центъра на града, евтин е и не е толкова лош, колкото се говори за него.
Съдейки по всичко, хотелът предимно работи над качеството, на възглавниците може да се видят следи от чипс и кетчуп.
Отзивите за хотела са противоречиви. Някои го хвалят, други потръпват от отвращение. Ако отидете в Амстердам можете сами да оцените този хотел. Аз се въздържам от коментар.

В селището Рование, в Лапландия, семейство държи в дома си елен, който се смята за куче и се храни на масата заедно със стопаните си.
Никой не е дресирал животното. Еленът обича да общува с хората от малък. Сега яде на масата с другите, спи на кревата и гледа телевизия.
Обикновено такива животни не обичат да ги докосват. Те не харесват, когато има голяма тълпа от хора.
Но този елен е по-различен. Той е приветлив и се смята за куче.
След като елена пораснал му построили отделно жилище и го пускали понякога в къщата. Елена е доволен от тези изменения.
Той обича да се забавлява на улицата и се радва на пускането с шейни.
По-рано в САЩ приспали елен, заради прекомерната му любов към хората.