Представете си едно отдалечено село. В него има само 3 стационарни телефона. По улиците няма никакви телефонни линии.
За съществуването на Интернет хорта слушат само по телевизията. Е, тук съвсем не е толкова диво. Пристигат списания и вестници, за които хората са се абонирали.
С появата на новият вид телефони надеждата, че и там ще проникне Интернет, вече укрепва.
Едно момче от трети калас даже написа писмо до Дядо Мраз да му подари Интернет.
Но какво ще стане с хората в това село?
Децата по-малко ще играят навън, рядко ще общуват по естествен начин. Лъчезарните им усмивки ще станат вяли и уморени.
Видеовръзката може да ти покаже познатото лице, дори ще видиш неговите движения, но не можеш да го потупаш по рамото за насърчение. А как ще го прегърнеш, ако това би го успокоило?
В съвремения свят трудно се живее без Интернет, дори само ако е прекъснат за няколко минути.
Вярно е, че Интернета е замислен, за да се облекчи живота на хората, но не станали този живот много по-сложен след появата на „световната мрежа“?