Смята се, че тази аномалия е настъпила след мистериозна експлозия над река Каменна Тунгуска.
Епицентърът на експлозията е бил на около 400 км северно от гробището на дявола.
Първоначално е имало голяма дупка в земята, осеяна с трупове на животни. След това на кръглата поляна често умирали случайно скитащи се животни там.
Гробището е оградено със изсъхнали дървета с овъглени клони.
Много експедиции са ходили там, за да разкрият тайната на аномалиите, но малко са успявали да разяснят причините на случващото се там. А именно, че електромагнитното излъчване вътре в гробището превъзхожда допустимите норми.
Много ентусиасти са загинали, а мнозина са останали инвалиди.

Неудовлетворени от строителството на тайнствени гигантски съоръжения в пустинята, китайците са издигнали междипространствени портал в центъра на града. Какво представлява тази 157 метрова структура от метал в град Фушун в североизточен Китай?
Може би това е просто още един пример за изграждане на съоръжения, които са от множеството увлечения в Китай, наподобяващи градове призраци, състоящ се от хиляди очакващи заселване здания.
За изграждането на пръстената структура са изразходвани 3000 тона стомана. Тя ще свети нощно време чрез 12 хиляди светодиодни лампи.
Служителите от Фушун твърдят, че тази гигантска структура няма друга цел освен да служи за разглеждане. Те твърдят, че тази внушителна „Ландшафтна архитектура“ е като Айфеловата кула.
Обектът има официално название „Колелото на живота“, но го наричат „кръг от небето“ или „път водещ към небето“. Самото колело ще бъде атракция за града. На върха хората ще се изкачват с четири асансьора. Това съоръжение струва 16 милиона долара.
Твърди се, че това строителство има някакви тайни цели. В самият град не достигат болниците и социалните учреждения, а и бюджета на града няма много излишъци.

Веднъж Суворов извикал един от офицерите си, който се отличавал с прекомерната си словоохотливост. Затваряйки вратата Суворов си дал вид, че ще му повери накакъва секретна тайна. Той казал на офицера:
– Вие имате един много зъл враг, който на всяка крачка ви пакости.
Разтревожен от новината, офицерът започнал да прехвърла бързо враговете си. Той изговарял на глас имената им, но Суворов все махал с ръка и казвал:
– Не, не е този.
Тогава Суворов приближил на пръсти до прозореца, а после до вратата, като проверявал дали някой не ги подслушва и пошепнал на офицера:
– Изплезете си езика!
Офицерът се подчинил. Тогава Суворов сочейки езика му казал:
– Ето вашият най-зъл враг!
Много беди са били причинени и се причиняват от неумелото използване на езика. Езикът е най-добрият и най-вредния орган у човека. Той е малък, но чрез него се правят велики дела.
Колко много зло има в неубоздания език!

Когато сметна, че е настъпило благоприятно време, той се наведе към двамата мъже и заговори доверително:
— Голяма, много голяма работа….,— той умееше да сниши гласа си до необходимото, — но каквото ви кажа тук, между нас да си остане.
Нито работата беше голяма, нито бе нужно да се забулва с такава тайна, но Петър, така се казваше „известителя“, знаеше от дълъг опит, че такова думи винаги предразполагат събеседниците. Успя и сега. Двамата мъже кимнаха в потвърждение и наостриха уши.
— Днес минаха двама монаси, — продължи все така Петър. — И знаете ли какво носеха? …..Носеха мощите на света Петка.
— А, това ли било — нехайно рече Пепо и пренебрежително се облегна на стола. Но Тодор прочут с набожността си, каза нетърпеливо:
— Разказвай, разказвай нататък.
Петър се поколеба за миг. Дали да се престори на обиден и да се нацупи, но веднага се отказа.  Това нямаше да му донесе нищо.
— Нима не сте чували коя е света Петка? — продължи все така шепнешком.  — Преди една неделя игумена на нашия манастир сънувал чуден сън. Явил му се Дух божи, целият окъпан в неземна светлина, и с глас на медна тръба му казал: “ Иска ли да облекчи страдащите, да върне здравето на болните?  Тогава отиди на това и това пусто място и там изрови костите на света Петка“. На утрото игуменът повел братята от манастира, поръсил мястото със светена вода и щом копнали, разнесъл се звук на камбани и изведнъж пред тях се появили костите на светицата. И знаете ли какво чудо станало? Едва понесли мощите и насреща им — болна жена. Още от дете краката й били изсъхнали, после и лош цирей ослепил едното й око. Тя помолила за благослов. А те й дали да докосне с пръстите си свещените останки. И щом се допряла до тях, сляпото око на жената прогледнало, болните й нозе се изцерили и тя се изправила на тях.
Петър  без особена мъка съчини тази история, но после осъзна, че Пепо и Тодор бяха яки и здрави мъже, та  трябваше да измисли нещо по-засукано:
— Сто крачки по-нататък — ново чудо. Срещнали един отчаян човек  Някакви шмекери го изиграли, та изгубил всичко  и сега бил решил да посегне на живота си. И на него дали да се допре до костите.
— И веднага в джоба му се появили две кесии пълни с пари — през смях завърши вместо него Пепо. — Или може да са били три, а?
Без да губи самообладание Петър попита:
— И до твоите уши ли стигна разказът за тези чудеса?
Пепо троснато рече:
— И каква костичка ти оставиха тези монаси?
— Ей тази, най-мъничката. — Петър показа кутрето си. — Река от сълзи пролях, за да измоля една костичка да ми дадат. Е, склониха, но ми заповядаха за по-малко от хиляда лева да не я давам.
Тодор се прекръсти набожно, но Пепо се изсмя.
— Искаш ли пък сега аз да ти разкажа една история, Петре? Слушай, тя  по нищо не отстъпва на твоята, ще видиш. Едно птиченце ми каза, че във вторник, когато копаели гроб за баба Димитра там се навъртал и някакъв божи човек. Случило се, че извадили от земята няколко стари кости. „Божият служител“ ги събрал всичките и още на часа ги нарекъл: „Тази ще е от света Филомена, тази — от света Варвара, тази пък… от света Петка…
Цялата злоба, натрупана в Петър, избухна изведнъж. Той скочи, брада му трепереше от гняв, а очите му мятаха светкавици:
— Анатема на онзи, който дръзне да похули слугите Христови…
— По-кротко, по-кротко с анатемите, Петре — рече уж незлобливо Пепо, но имаше нещо в думите му, което подплаши Петър и  той грабна шапката си и набързо излезе навън.

Веднъж репортер попитал един фермер, дали би искал да сподели тайната за  царевица си, с която всяка година печелел награди във всички конкурси за качество. Фермера казал:
– Тайната се състои в това, че раздавам най-добрите си кочани царевица за засяване на съседите си.
– Защо давате най-добрите си зърна на съседите, ако те заедно със вас участват във всички състезания и са ви конкуренти?
– Виждате ли, – усмихнал се фермера, – Вятърът носи цветен прашец от моите полета към тези на съседите и обратно. Ако сорта у съседите е много по-лош отколкото при мен, много скоро моите посеви ще се влошат. А как всеки се грижи всеки за своите култури, това вече е друг въпрос.
Същото се случва и в живота на хората.Този, който иска да бъде успешен, трябва да се грижи за ближния и да му помага да успее. Защото, колкото по-добре живеят хората около теб, толкова ти е по-добре и на теб. Ние всички сме свързани помежду си в този свят.