Английски учен Джоузеф Пристли през 1767 се интересуват от естеството на мехурчета, които се издигат на повърхността по време на ферментацията на бира.

Над бирената вана той поставил чаша с вода, която после опитал на вкус, Забелязал, че тя въздейства освежаващо.

Пристли открил не друго, а въглеродния диоксид, който днес се използва при производството на безалкохолните напитки.

Пет години по-късно ученият публикувал своя статия, в която описал много по-добър метод за получаване на въглероден диоксид от взаимодействието на сярна киселина с варовик.

Това растение се намира в стъклена колба, радва очите със зелените си листа, но през последните 40 години не е поливано нито веднъж.
През 1972 г. жител на графство Ланкашър за последен път е напоил растението след,  което е запушил съда с коркова тапа.
На Великден 1960 г. Дайвид Латимер седял в гостната си и се любувал на растението, което е отгледал в бутилка. Изведнъж му дошла идея. Какво ще стане ако запуши съда.
През 60-те години химическата промишленост започва да произвежда пластмасови съдове, така че на пазара все повече се продавали стъклени бутилки. Латимер купил такъв стъклен съд за да отгледа мини градинка. А след това решил да види как растението ще се държи без вода и липса на кислород.
За целата взел десет литрова стъклена бутилка, в която преди това е съхранявана сярна киселина. Сложил в нея компост и внимателно поставил растението вътре с помощта на парче тел.
До 1972 г. поливал по-малко растението, а след това затворил съда с коркова тапа.
Растението в бутилката създало своя собствена миниатюрна екосистема. Независимо, че било откъснато от външния свят растението, както и преди поглъщало слънчева светлина, която използвало за фотосинтеза. Опадалите листа гниели на дъното на бутилката и образуват необходимия въглероден двуокис за дадения процес.
По време на фотосинтезата се отделя кислород. Увеличава се влагата във въздуха, която се стича по стените на съда към корените на растението.
Латимер понякога само обръща бутилката, за да се огряват всички части на растението вътре.
От НАСА са се заинтересували от експеримента във връзка с отглеждане на растения в космоса. Но има и хора, които мърморят: „На кого е нужно такова растение? То нито може да се яде, нито да се помирише“.