Това изобретение дава уникална възможност да се пишат текстове, които да не се изтриват. Използвайки писалката могат да се рисуват всякакви предмети, а също и дрехи.

С нейна помощ лесно се създават обемни фигури, като цветя, птици или зверове.

По този начин могат да се представят различни архитектурни проекти.

Тази писалка е изработена във Великобритания. Тя работи в два режима. С единият пише и рисува с тънки линии, а при другия запълва детайлите.

Тази идея е разработена от китайски производители. Моделът е подложен на няколко изменения.

Новия образец е станал много по-лек от предишния. Така също, той има по-малка дебелина благодарение, на което писалката по-лесно се държи с ръка.

Зареждането на устройството става със зарядно. Към писалката е добавен предпазител, защитаващ я от падане на напрежението на електрическия ток.

Кабелът  е станал по-дълъг. Неговата дължина достига 3 метра.

Всеки може да рисува с 3D писалката, включително и деца в предучилищна възраст. За да се приведе в работно състояние устройството, достатъчно е да се натисне едно копче.

След което започва изхвърлянето на пластмаса навън, тя се контролира от контролер.

При липса на работа устройството се самоизключва автоматически. Грижата и поддръжката на 3D писалката е много просто.

През 1883 г. в Германия в семейството на германка и грък се родил Йозеф Пилатес.

Момчето често боледувало и било много слабо. В училище тъй като бил нежен и крехък съучениците му се присмивали.

Веднъж, когато отново се оплакал на баща си за физическото си състояние, той му казал:

– Глупаво е да се оплакваш от съдбата си, трябва да станеш нейн собственик.

Тогава тинейджърът се заинтересувал от идеите на древните гърци, които проповядвали перфектната красотата на тялото и душата, и започвал да се развива свои собствени упражнения.

Тези уникални упражнение, помогнали на момчето да стане здраво и силно. Освен това той оформил идеални пропорции на своето тяло.

Вечерта беше тиха и не предвещаваше нищо лошо. Въпреки това, Лидия усещаше някаква тежест в гърдите си.

– Странно, не съм се карала днес със никого, – каза си тя. – Дори и най-малките ми прищявки бяха задоволени. Тогава защо ми е тежко?

Телефона звънна. Беше майката на най-добрата ѝ приятелка:

– Лили, Станка вече я няма….., – последва задавен плач.

– Какво се е случило? Как така я няма? Вчера говорихме, беше весела и дори щастлива, защото Тони най-после ѝ обърна внимание….

– ……автомобилна катастрофа……

– Не-е-е-е-е! – изкрещя Лидия и се строполи на килима.

Когато дойде на себе си, видя, че е паднала близо до телефона, който издаваше дразнещ писклив звук :

– Пип, пип, пип……

Изведнъж проблесна в съзнанието ѝ, какво бе чула по телефона и изпадна в шок.

– Та ние сме едва на 17 години?! – крещеше Лидия. – Катастрофа … как може? Господи, Ти къде бе……

Изведнъж тя се стресна и започна да преосмисля живота си. Когато бяха малки, майките им ги водиха на църква, но навлязоха в „трудната “ възраст и двете с приятелката решиха, че в храма е скучно.  Светът ги омая със своите „прелести“ и двете момичета се отдалечиха от Бога.

– Ще се върна отново към Бога, но Станка? Защо трябва да стават такива трагедии, за да разбера, кое е най-важното в живота ми? Повече няма да се отделям от Него.

Сълзи като голям поток се изливаха от очите ѝ.

– Краси вчера ми се перчеше как щял да подобри финансовото си състояние. А Григор мечтаеше да подобри социалното си положение. Дичо желаеше да получи признание във спорта. Но ние всички забравяме едно, че Бог ни е подарил живота и на Него трябва да поверим плановете си.

Лидия си спомни, че скоро бе говорила с Крум и Нели, макар и не пряко, по тези въпроси.

Тогава Крум бе попитал:

– Ако идеята за успех стане натрапчива, какво да правя?

– Задай си въпросите; – каза Нели – Правилно ли оползотворявам времето си? Живея ли така, сякаш този ден е последният на земята?

– Боже, – възкликна Крум, – помогни ни да ценим всеки ден, който ни даряваш!

Изведнъж Лидия се отърси от спомените си и си каза:

– Библията ми, къде ли прашясва сега?

Майка ѝ я бе оставила на рафта в библиотеката. Лидия грабна книгата, разтвори я и започна да я чете като старо позабравено любовно писмо……

През 1468 г. Португалската флот с подкрепата на армията изтрила града от картата. Жителите на региона само 50 години по-късно отново са били в състояние да възстановят селището.

По време на Втората световна война, Казабланка става едно от трите основни места на кацане на войските на антихитлеристката коалиция  в Северна Африка.

Пристанище на града е едно от най-големите изкуствени пристанища на света.

Въпреки че, Казабланка не е столица на Мароко, градът получава официална титла на банкова столица на страната.

Това е най-големият град пристанище в страната. Прави впечатление, че населението на Казабланка е два пъти повече от населението на столицата на Мароко и град Рабат.

Градската джамия на Хасан II има най-високото минаре в света.

В града има руски некропол в християнското гробището Бен-Мсик, създаден през 2007 г.

Птици от семейство медопоказващи обичат да ядат пчелен восък, но не са в състояние да проникнат в кошера.

Вместо това те търсят хора или други бозайници, които ядат мед.

Долитат до тях и ги подканят да ги последват, а след това ги довеждат до пчелите.

След отварянето на кошера, човек събира меда, а птиците имат достъп до восъка.