Петър и Иван бяха съседи, делеше ги само една ограда. Разбираха се и си помагаха, кой с каквото може, докато един ден две от кокошките на Петър попаднаха в двора на Иван.

Попаднали в зеленчуковата градината на съседа, кокошките се заеха бързо да си клъвнат това, което им се харесваше, а останалото разринаха и разровиха с краката си.

Когато Иван видя опустошената си градина, се хвана за главата. Ядоса се, грабна „нахалничките“, тресна ги о земята и те не мръднаха. След това набрал инерция, Иван изпълнен със злоба и омраза, прехвърли клетите създания в двора на Петър.

Като чу тупването, Петър излезе да види какво става. Видя окървавените птици. Първоначално се ядоса и бе готов да отмъсти за безжалостното изтребване на кокошките си, но …

Сдържа първият си порив.

– Ако бяха седели мирно в двора ми, нямаше да ги постигне такава участ, – започна да разсъждава на глас Петър. – Кой знае колко поразии са направили на съседа. Трябва да намеря мястото, от където са се проврели или прехвръкнали и да сложа преграда, така че повече да не пакостят, но …. първо ще ида при Иван.

Когато комшията видя Петър на вратника си, обърна му гръб и закрачи към дома си. На Петър му стана тежко, но наведе очи и извика:

– Иване, прости ми, не забелязах кога са се вмъкнали в двора ти.

Иван се обърна, очите му бяха кървясали, а ръцете му свити в юмруци, готов да удари неканения гост.

– Вероятно са ти сторили много поразии, – смирено каза Петър. – Готов съм да ти заплатя загубите.

Бурята в сърцето на Иван утихна, погледът му се проясни и виновно погледна комшията си:

– Прощавай, Петре, в яростта си убих животинчетата ти.

Двамата се засмяха и седнаха под големия орех в двора на Иван. Поприказваха си. Мирът и спокойствието отново се настани между тези два съседни двора.

От малките неща могат да възникнат големи крамоли. Но човек не трябва да се поддава на гнева, защото той е лош съветник.

Нека бъдем миротворци, хора, които не само леко преживяват огорченията, но и насаждащи миролюбие навсякъде и спрямо всекиго.

–

В пожарната служба дойде сигнал за пожар в един от апартаментите в покрайнините. Огънят силно се бе разразил върху околните апартаменти, преди някой от съседите да усети какво става.

Огнеборците скочиха в колите и потеглиха бързо.

Но в една тясна уличка се натъкнаха на досадно препятствие.

Малък автомобил беше паркиран толкова лошо, че пожарните коли не можеха да минат покрай него.

– И сега какво ще правим сега? – попита един от пожарникарите.

– Как какво? – обади се друг от тях. – Ще вдигаме.

– Добре, че не е много голяма, – засмя се трети.

След това няколко души повдигнаха малката кола, леко я избутаха на тротоара и пожарникарите си продължиха пътя.

В началото на повярването Таня си мислеше, че Бог живее само в църква. Там имаше много хора, които се обличаха хубаво и се отнасяха с внимание един към друг. И според нея Бог ги наблюдаваше специално само в неделя.

По-късно, когато осъзна, че Господ е навсякъде, че Той обитава в тези, които са го приели в сърцето си и че Бог е винаги с нас и ни наблюдава, стана много по-щастлива.

Когато човек осъзнае, че Господ се интересува от него постоянно, всеки ден, той е истински щастлив.

Бог вижда сърцата ни и знае дори мислите ни, които са скрити за останалите хора.

Радва се, когато правим тайно добри дела, без да очакваме нещо в замяна. Например, да помогнем на възрастният ни съсед, който е напазарувал и носи тежка чанта. Да нахраним някой, който живее на улицата…..

Щастливи сме, че Бог не се намира на определен адрес и че не идва при нас само в определен ден от седмицата.

А ние търсим ли го всеки ден или само, когато сме в нужда?

Родни Смит през свободното си време помага на възрастните си съседи, по-специално, той се грижи за техните зелени площи.

Сега Родни е станал знаменитост, защото само за 39 дни е обиколил целите САЩ и е подстригал навсякъде, където било нужно тревата.

Необикновеното пътешествие е започнало на 10 май в Мисисипи и е завършило на 18 юни на Хаваите.

Родни казал, че е направил това не, за да се прослави, а да привлече вниманието на благотворителната организация,  която той ръководи.

Смит и неговите съмишленици оказват помощ на възрастни хора и непрекъснато привличат все повече неравнодушни доброволци, които искат да облекчат работата по двора и стопанството на стари хора.

Радослав се покая и прие Исус Христос за свой Спасител.  Изпълнен с радост, той нямаше търпение да сподели благата вест и с другите хора.

Отиде при един свой съсед и му каза:

– Исус Христос бе разпнат за греховете ни на кръста. Бог ни обича и за това даде единствения Си Син да ни замести, изкупвайки греховете ни…….

Съседът се ядоса. Взе наблизо стоящото гърне и удари с него Радослав по главата. Глиненият съд се счупи.

Радослав окървавен си отиде вкъщи. На пътя му се изпречи боздуган и той извика:

– С този боздуган ще му разбия главата.

Но до боздугана лежеше Библията му. Той я взе в ръка.

– Как да отида при съседа с боздугана или с Евангелието? – изпъшка Радослав.

Дълго време стоя с наведена глава в пълно мълчание. След това остави боздугана, взе едно от своите гърнета и отиде отново при съседа си.

Той го посрещна враждебно.

„Този натрапник пак иде, – каза си съседът. – Какво ли ще иска пак. Ако ми бръщолеви пак от ония глупости, за вечен живот, Божия любов и…… не знам какво си, ще го разпердушиня. Жив няма да излезе от тук“.

Радослав се усмихна и каза:

– Ти счупи гърнето си и за да не си в загуба, ето ти ново гърне. Заповядай!

Съседът го изгледа изумен.

– Защо постъпваш така, аз щях да те убия,….. – едва не се разплака той.

Тогава Радослав започна отново да му разказва за Исус и какво е направил Той за него, но сега съседът слушаше много внимателно. Малко след това и той предаде сърцето си на Бога и прие Исус Христос за свой Спасител.

С доброто човек може да побеждава. Не е лесно, но е сигурно. Не е общоприето, нито обичайно, но е божествено.