Много отдавна в полето имало вълшебен кладенец.
Отивал човек до него, пускал кофата и изваждал това, което било в сърцето му. Първоначално от кладенеца вадели любов, доброта, нежност.
Който каквото имал в сърцето си, това му се и прибавяло.
Но после се случило така, че хората започнали да черпят от вълшебния кладенец зло, завист, омраза.
Тогава хората решили, че кладенеца се е повредил. И го засипали.
По-лесно е да се засипе един кладенец, отколкото всеки сам да очисти сърцето си.

Един любознателен ученик бил силно депресиран, защото учителите постоянно го критикували.
– Дай ухо на критиката, – посъветвал го един възрастен човек. – Тя ще ти разкрие това, което скриват от теб приятелите ти.
След това добавил:
– Критиката не трябва да те угнетява. В чест на критиците паметници не се издигат. Но такива са били построени за хора, които са се вслушали в „хапливите думи“ и са променили нещо в себе си и в живота.
Лесно е да се критикува, но трудно е да се поправиш, особено ако думите са справедливи и болезнено засягат сърцето.

Едно религиозно момиче искало да бъде спасено, но не искало да се откаже и от светските удоволствия. Тя мислела, че може да даде сърцето си на Господа напълно, когато остарее.

Веднъж я посетил познат, които се занимавал с разпространение на книги. По време на разговора момичето предложило на събеседника си чаша мляко. Той благодарил, изпил млякото, но малко оставил на дъното и казал на момичето:

– Смятате ли за чест, ако допиете този остатък от млякото?

– Разбира се, че не. Вие се шегувате! – засмяло се момичето.

Тогава мъжът казал:

– Това точно правиш ти за Господа. Докато си млада, здрава и силна, ти предпочиташ да живееш щастливо и пиеш от чашата на живота до дъното, а жалкия остатък от нея представяш пред Бог. Ще Го приеме ли Той?

Мъжът подал на момичето чашата и казал:

– Остани с Господа – и излязъл.

Момичето стояло известно време като зашеметено. Засрамило се пред Господа. Накрая решило да Му даде сърцето си и да посвети живота си в служене на Него.

Виждали ли сте как вятърът издухва пролетните цветя и дърветата, как пълните с живот и красота цветове увяхват, като смачкани и изкривени ръце, как най-доброто дърво изкривено още в крехката си възраст, завинаги остава уродливо и безплодно, накрая то за нищо друго не става освен за горене? Това са образи на младостта откъсната от добродетелите и предадена в коварните ръце на греха, удоволствията и страстите.

Каквото посееш в младостта си, това ще пожънеш на стари години.

Усърдно принесете на Христос делата на младостта си и ще се зарадвате в старостта си. Събраното в младостта подхранва и успокоява изнемощялата старост.

На търговец му трябвало момче за работа в магазин за хранителни стоки. Той пуснал обява за това и на другия ден при него дошли няколко младежа. Без много да мисли търговецът избрал един от тях. Негов познат го попитал:
– Защо избра именно него?
Търговецът казал:
– Преди да влезе това момче си изтри краката, а след това внимателно затвори вратата. Това говори, че то обича реда. То стана от стола си и го предложи на сакатия при входа да седне на него. Това означава, че това момче е добро и учтиво. На въпросите ми отговори точно и с уважение. Тук се вижда, че то добре разсъждава. Аз изпуснах книга на пода, а то веднага я вдигна и я сложи на масата. Не се буташе, не се промъкваше напред, а спокойно чакаше реда си. Дрехите му бяха чисти, косата сресана, лицето и ръцете измити. За това избрах точно него.
Всеки човек може да се познае по работата, поведението и думите му.
Животът ни е изпълнен със труд. Колкото повече обичаме дадена работа, толкова по-лесно ни се отдава да се включим в нея. Трудолюбието е склоността на човека постоянно да прави нещо полезно. Всяка работа започва с желание, продължава се усърдно и завършва с благодарение.
Поведението е огледало, в което всеки човек се изявява. За дървото се съди по плода от него, а за човека по поведението. Поведението по-силно говори от всякакви думи. Думите разкриват, но поведението убеждава.
Думите са израз на нашите мисли и чувства. Така че по тях също може да се определи душевното състояние на човека. По звъна може да се определи каква е камбаната, а по думите може да се узнае какъв е човекът.
Ако искате да разберете какъв е точно човекът срещу вас, вникнете в думите му, „от онова, което прелива от сърцето, говорят устата“.

Кери МакКартни била в четвъртия месец от бременността, когато докторът открил на тялото на детето опасен тумор, с размера на грейпфрут. Той пречел на кръвообращението и сърцето на плода отслабвало.

Лекарите решили да спасят детето.

Те отворили утробата на майката и наполовина извлекли плода, за да отделят тумора.

Операцията била направена много бързо, след което плодът бил върнат обратно на мястото.

Детето оцеляло и през следващите 10 седмици от бременността на майката.

В очакваното време Кери МакКартни родила дъщеря, която е станала известна като дете, което се е родило два пъти.