Веднъж един човек дошъл при Соломон и му казал:
– Царю, помогни ми! Всеки път, когато трябва да направя избор, аз не мога спокойно да спя. Въртя се, страдам, размислям. Така ли да направя? Кое е необходимо? Какво да правя?
Мъдрият цар отговорил:
– Изборът не съществува.
След това попитал човека:
– Ти ще се хвърлиш ли в реката ако видиш давещо се дете?
– Разбира се, – казал човекът.
Соломон попитал:
– Независимо дали това се е случило вчера днес или ще стане утре?
– Да, – бил отговорът.
Тогава Соломон казал:
– Ето виждаш – избор не съществува. За какво трябва да избираш, ако всеки път, ти знаеш какво ще направиш, още преди да е дошло време за това действие? Представи си какво да е събитие и ти веднага ще знаеш как ще постъпиш. Всеки път ти ще избираш най-доброто според теб и при еднакви обстоятелства ще действаш по един и същи начин вчера днес и утре.
След минута на размисъл Соломон продължил:
– Единствената област, където ние правим избор, това е в нашето сърце. Променяш себе си и това което си мислил да правиш вчера, днес и утре, ако това не ти се струва толкова добро. Тогава и само тогава ти можеш да постъпиш по друг начин. Така че, иди си с мир и знай, че каквото и да правиш, трябва да е възможно с най-добър ефект .

С цялото си сърце подкрепям стремежа към знания и овладяване на всичко, което може да ни помогнем да разбираме света и обществото. Но нима може да се покаже любов и стремеж към знанието с начини, които не ни струват нищо? Например, да прочета някоя книга след работа или да се запиша за някой безплатен онлайн курс.
Странното е, че образованието се е превърнало в такъв начин на живот, което кара хората изобщо да не мислят. Младите решават да получат висше образование, за някакви си там 4-5 години, без това да има отношение към въпроса, какво очаква тази младеж от живота.
За съжаление нашето образование се е превърнало в система за изпълнение на конкретни правила. Получаваш диплома, намираш работа, правиш това или онова и се изкачваш по йерархичната стълбичка в обществото.
Нима образованието не трябва да бъде ориентирано към това, от какво се интересуват хората, как да окажат положително влияние в околния свят…..?
Днес всеки се стреми да попадне на сигурна и безопасна работа, но в следващите няколко десетилетия светът ще става все по-безумен, хаотичен и непредсказуем.

Ако никога не сме получавали любов, как можем да обичаме другите? Любовта, която спасява брака не извира от сърцата ни. Посвещението, което запазва приятелството, няма да го намерите в себе си. Тогава ние се нуждаем от помощ. От мощна и животворна струя.

Да учиш някого да обича, без да му покажеш, че е обичан е все едно да искаш пари назаем от него при положение, че джобовете му са празни. Ти можеш да обичаш, когато усещаш, че си обичан.

Вие можете да сте наранени и отхвърлени, но ако Божията любов ви изпълни и облее, ще разцъфтите с нова сила.

Но какво да правим с тези, които не държат на думата си и ни стъпкват? Как да простим на тези, които сме се доверили, а те са ни предали?…….

Елате и почерпете от Божията любов, тя никога няма да свърши и е достатъчна за всичко и всички. Изпълнени с нея ще може да обичате всички, независимо от обстоятелствата.

Един ден синът обменяше мисли с баща си. Лицето му бе напрегнато и изпълнено с очакване.

– Питаш ме кое е добро и кое зло, – бащата наведе глава и  се замисли.

– Да, – каза синът. – Много ми се иска да имам критерий за това.

Бащата насочи показалеца си към сърцето на сина си и каза:

– Добро е това, което дава на сърцето ти твърдост и спокойствие.

Наведе глава отново, след това повдигна очи, съсредоточи се и продължи:

– А злото те хвърля в съмнения, даже и тогава, когато другите те оправдават.

На пост до входа на поделение стоял един войник. Изведнъж се чул шум от кола. Погледнал войникът и видял, че идва дежурния на частта, много строг капитан. Войникът се изправил и застанал мирно. Капитанът го погледнал и казал:
– Слушай, войнико, твоето отдаване на чест не ми е нужно, по-добре ми отвори вратата, за да вляза в поделението.
Войникът веднага изтичал да отвори вратата.
Така постъпват много, които се наричат християни. Те отдават чест на Бога по различни начини, но сърцата им остават затворени за Него. Молят се, величаят Го, пеят Му, но вратата на сърцето им остават затворени за Него.
За какво са нужни нашите отдавания на уважение и почест към Бога, ако не му дадем полагащото се място в сърцето ни?
В еврейският език значението на думата „сърце“ не съвпада с това в съвременните европейските езици. За нас думата „сърце“ е израз на чувства, но в еврейския език това е „вътрешната същност на човека“.
Исус Христос иска да му дадем полагаемото се място в сърцата ни, Той казва: „Ето, стоя на вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“.