На пост до входа на поделение стоял един войник. Изведнъж се чул шум от кола. Погледнал войникът и видял, че идва дежурния на частта, много строг капитан. Войникът се изправил и застанал мирно. Капитанът го погледнал и казал:
– Слушай, войнико, твоето отдаване на чест не ми е нужно, по-добре ми отвори вратата, за да вляза в поделението.
Войникът веднага изтичал да отвори вратата.
Така постъпват много, които се наричат християни. Те отдават чест на Бога по различни начини, но сърцата им остават затворени за Него. Молят се, величаят Го, пеят Му, но вратата на сърцето им остават затворени за Него.
За какво са нужни нашите отдавания на уважение и почест към Бога, ако не му дадем полагащото се място в сърцето ни?
В еврейският език значението на думата „сърце“ не съвпада с това в съвременните европейските езици. За нас думата „сърце“ е израз на чувства, но в еврейския език това е „вътрешната същност на човека“.
Исус Христос иска да му дадем полагаемото се място в сърцата ни, Той казва: „Ето, стоя на вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“.