В древни времена в полето имало вълшебен кладенец.
Идвал човек до него, пускал кофата и я изкарвал. А в нея се оказвало това, което било в сърцето му.
Първоначално хората вадели от него любов, доброта, нежност. Който каквото имал, такова му се прибавяло.
Но след това нещо се случило в света.
Хората взели все по-често да загребват от кладенеца зло, завист, омраза.
И те решили, че кладенецът нещо се е повредил и го засипали.
По-лесно е да затрупаш кладенец, отколкото да очистиш сърцето си.

Един от най опасните митове, който ни е наложен от киното и телевизията е, че трябва да изсмуче отровата от ухапаното място, а след това да се изплюе.
В случая само ще влошите състоянието на раната, а и няма да можете и да я отделите както трябва. Отровата от змия често попада и върху кожата, така че докосването на усните ви до нея, може да доведе до разраняването им и проникване навътре в тялото. Дори да успеете да премахнете отровате, това ще повреди трахеята ви.
Най-доброто, което можете да направите, е да държите раната по-ниско от нивото на сърцето и ухапания да не се движи много, за да не се усили сърцебиенето.
Противоотровата е най- доброто нещо  при ухапване от змия. На първо време е необходимо да потърсите медицинска помощ. Опитите да премахне отровата сами се предприема само в крайни случаи.

Когато си имате работа с хора, които ви обиждат или дразнят, вие трябва да ги погледнете въпреки болката. Всичко, което човек прави, е мотивирано от нещо. Когато хората ни вредят, нас ни боли. Нараняваните хората нараняват останалите.
Колкото повече разбирате другите хора, толкова по-голяма благодат трябва да им покажете.
Помислете за хората, с които трудно се справяте и който ви дразнят най-много. Най-вероятно е да не знаете защо правят така. Вие не знаете, но може би те са били насилвани или са сираци. А може и да са минали през нещастен брака и да са останали сами.
Библията казва в Притчи 19:11, „Благоразумието на човека възпира гнева му, и слава е за него да се не взира в престъпление“. Ако си мъдър ти не би трябвало да се обиждаш. Защо? Защото мъдростта дава търпение. Когато разбереш някой, тогава е по-лесно да му покажеш милост.
Това е истинската любов, да откажеш да се обиждаш от другите хора, това е акт на зряла любов. Колкото повече любов имате в сърцето си, толкова по-трудно е да се обидите.
А колкото по-малко любов имате в сърцето си, толкова по-несигурен се чувствате и толкова по-лесно се обиждате. Библията казва в Притчи 10:12: „Омразата повдига раздори, a любовта покрива всички погрешки“. Колкото повече сте изпълнени с любов, толкова по-малко ще се разстроите от някой, когато ви подтиска или унижава.
Така че първата стъпка за справяне с трудни хора, е да се направи правилния избор – да се откажем да се обиждаме.

Сънувах, че съм катастрофирала. Беше кошмарно. Разбирах, че показателите ми са далеч от допустимите, но аз дишах и говорех.

Тогава от сърцето ми се изтръгна вопъл:

– Господи, помогни ми!

Премислях всичко, което се бе случило в живота ми до сега. Питах се: „Живях ли пълноценно? Казах ли на скъпите си хора, че ги обичам?“

Колкото повече мислех, усещах, че повече затъвам. Разбрах, че в живота си съм търсила само удоволствието. Живяла съм като паразит, без да давам нищо от себе си.

Не можех да си отида от този свят така, трябваше да направя нещо. Исках всяка тръпка, радост, …… да ги използвам за Него.

Тогава Му казах:

– Боже, изпрати ме, където искаш, независимо от това, че там ще е опасно. Единственото, което искам е да бъда навсякъде с Теб. Искам да живея за Теб.

Нашият студен свят има нужда от повече топлина и човечност. Човечеството се изражда с ускорени темпове. На това трябва да се противодейства.
Доброто трябва да набира все повече сила, добрите хора в света трябва да стават все повече и да обединят силите си.
Което е най-лошото, което наблюдаваме напоследък? Злите хора се преструват на добри, стават все по-коварни, слагат си маската на „добротата“, а лицемерието ни залива и задушава отвсякъде! Усещате ли студенината, която се лее от телевизионните екрани? А продажността на медиите?
В лицемерие сме потопени отвсякъде? Но ние като, че ли не го усещаме. Човечеството се е обезчувствило, то не усеща камшик, който плющи върху главите ни. Човек е загубил облика си, защото е станал безчувствен. Нашата човечност ни дава способност да реагираме емоционално, да усещаме нуждите на другите и да им помагаме.
Какво е добротата? Не всеки може да бъде богат, красив, известен, но всеки може да бъде добър!
Човек показва добрина, когато се грижа за другите. Ще подадеш ли ръка на човек в нужда? Да подадеш ръка е изява на доброта. Това не струва пари, здраве или каквото и да било.
Добротата не е накит. А добър може да бъде всеки, дори бездомникът, който няма почти нищо. Добротата не може да се купи с пари, тя е дар. Носи се в сърцето.
Няма нищо лошо в това да покажеш добрината, скрита в теб. Вероятно искаш да си сигурен, че другите ще я видят, ще я почувстват. Не се притеснявай тези, които я забележат, ще я оценят.
Не трябва да сме егоисти! По-добре е да сме добри едни към други, защото добротата ще спаси света!