Ние не сме господари на собствената си съдба. Просто мислим, че ние контролираме нещата в живота си, но в действителност това не е така. Имаме отговорности, но много неща не зависят от нас.
Животът може рязко се промени в един миг – злополука на пътя, инфаркт, уволнение, внезапно заболяване на дете.
Учените много трудно побеждават смъртоносен вирус и неуспели още да се нарадват на победата си, откриват ное, още по-опасен и съвсем неконтролируем в сравнение с предишния.
Дори и да доживеем до дълбока старост, ние няма да намерим покой.
Никоя друга книга не описва живота ни с такъв реализъм, както Библията. Тя не казва празни баналности и не ни подкрепя с безсмислен оптимизъм. Но ни дава надежда.
Тя казва, че Христос може да промени живота ни, че Той е приготвил за нас прекрасно жилище в небето.
Всеки твой пореден дъх е дар от Бога. Не мисли, че животът ти се дава току-така, но „придобивай мъдро сърце“.

Кравите леко могат да погълнат пирони и тел, които попада от пасбищата или лошо очистени фуражи.
Обектите пътува в търбуха и след това влизат в ретикулума заедно с останалата част от фуража. В някои случаи, контракциите на ретикулум могат да прокара част от обект от стената на ретикулума  в перитонеалната кухина , където причинява тежко възпаление. В редки случаи, металния обект прониква в стената на цялия ретикулум и може да прободе сърцето. Това причинява перикардит.
За да се предотвратят такива случаи, много от земеделските стопани още в началото на живота на кравите поставят в храната им малък магнит. По традиция тези магнити са  алнико магнити. Имат дължина от 1 до 8 сантиметра и форма на изгладен прът. Днес са по-често съставени от няколко пръстеновидни феритни магнити, прикрепени към неръждаема стомана или пластмаса-ядро.
Магнитът се въвежда в кравата след гладуване от 18-24 часа. Това действа ефективно ако се прави преди животното да е навършило една година.
Магнитът попада в търбуха на стомаха и събира металите, без да се намесва в храносмилането на другата храна. Той остава там през целия живот на животното.

Александър беше труден тийнейджър. Ако продължаваше така, можеше да се намери зад решетките, а не бе глупав, но не знаеше къде да изразходи енергията си.
Учителят му организира юношески духов оркестър и Сашо се записа в него като тръбач. През ваканциите заедно с другите младежи от оркестъра обиколи страната. На концертите и импровизираните им изяви хората ги посрещаха радушно.
Когато завърши 8 клас бе записан в жп училище, но след участието му с духовия оркестър, мечтата му бе да стане певец.
Един ден той престъпи прага на филхармонията. Там го срещна преподавателят по народно пеене Васил Добромиров, който попита шеснадесетгодишния Александър:
– Какво желаете младежо?
– Искам да пея, – каза смело младежът и след като видя скептичната физиономия на преподавателят добави – Моля ви, поне чуйте какво мога.
Преподавателят снисходително махна с ръка и му каза:
– Добре! Давай да видим!
След като го чу, Добромиров веднага усети таланта в момчето. Попита го от къде е какво е учил и т.н. След това вдигна слушалката и се обади на директорът на филхармонията:
– Митко, при мен дойде един юноша. Няма музикално образование, но когато запее просто се преобразява и докосва сърцето. Би ли го прослушал?
– Добре, Васко, прати ми го.
Когато директорът на филхармонията го чу как пее каза:
– Взимам те. Всичко, което не си имал възможност да научиш, ще го усвоиш по време на работата.
Най-напред Александър пееше в хора, а след това стана и солист. Когато запееше, хората се наслаждаваха на изпълението му.
Мечтата му се бе осъществила.

Както ти трябва физическа храна, за да имаш физическа сила, така се нуждаеш от духовна храна, за да придобиеш духовна сила. Библията описва себе си като духовна храна – вода, мляко, хляб, месо в нашия духовен живот. Това е всичко, от което се нуждаете за препитание.
Ако сте строителен предприемач, вие няма наемете човек, който не е ял нищо от две седмици. Ако бяхте командир в армията, не ще изпратите човек в битка, който не е ял от един месец. Така ли е? Ние трябва да се храним, за да имаме сили да изпълни задачите, които стоят пред нас.
Вие няма да имате много успехи в спечелването на духовните битки, с които се сблъсквате, ако сте гладни до смърт. Ето защо трябва да се храним от Словото на Бога.
За разлика от яденето на физическа храна, всеки път, когато се хранят с Божието Слово, аз ставам дори по-гладна. Колкото повече се опитвам да разбера колко е добър Господ, толкова повече искам да чета и изследвам Библията.
Нека да оставим Библията да се настани в живота ни по един богат, дълбок, и животворна начин.
И как ще се храните с Божието Слово и ще позволите това да се случи?
Приемете словото с ушите си. Поемане ангажимент за себе си, да отидете на църква и да слушат Божието Слово там.
Четете Словото. Ако Библия е само в дома ви на лавицата, това няма да благослови живота ви. Трябва да имате Библията в сърцето си.
При изучаване на Словото на Бога, дръжте химикал в ръката си. Напишете това, което Бог ви учи. Говорете с други вярващи в малка група за това, което сте открили.
Разсъждавайте върху Словото. Помнете Го и Го пазете в сърцето си.  Ангажирайте с Божието Слово паметта си.

В „сърцето“ на една от азиатските страни, сред паметниците на древната култура ще бъде построен модерен изследователски център. Той ще представи перфектно съчетание на футуризъм и елементи на националната архитектура.
Талантливият архитект Заха Хадид никога не престава да учудва с работоспособността си и броя проектите, представени през последната година. Друг пример за продуктивна му работата е проектът на Изследователския център Sleuk Rith в Камбоджа. Това ще бъде комплекс от пет сгради, построени от дърво. За да създадете такава необичайна форма на Центъра архитектът е бил вдъхновен от най-известната културна забележителност на страната – храма на Angkor Wat.
Работата на Центъра ще се фокусира върху изследването и документирането на проблемите на геноцид в Азия. Преди 35 години режима на Червените кхмери, се опитал да изгради „общество на бъдещето“ и е унищожил една четвърт от населението на страната.
В Sleuk Rith планират да има библиотека, архив, аудитории и самият изследователския център. Той ще бъде изграден в непосредствена близост до градската библиотека и Кралския Университета по икономика и право в столицата на Камбоджа Пном Пен. Проектът се финансира от правителството на Камбоджа.
Ученикът на великия архитект Серджиу-Раду Поп не е останал по-назад, той е представил пристанище предназначено за Антарктида.