Най-честата препоръка, която се дава на съпрузи, които са неудовлетворени от семейния си живот е откровено  да поговорят със своята „половинка“.
Опитът показва, че не всички  се решават на това. Особено ако нещата засягат интимната сфера.
Сдържайки се поради смущение от „деликатни“ теми, неувереност в това, че няма да ги разберат, опасения, че ще бъде уязвен съпругът или съпругата, страх да не посееш е любимия човек неприятни подозрения, ….. всичко това води до скандал.
Така продължава съвместното съжителство със затаено недоволство и нарастващо раздразнение до тогава, докато може да се издържи.
Но търпението не е безгранично, проявяват се изблици, които прерастват в емоционален взрив. Последствията от него не винаги са поправими.
Но това може да се избегне, ако се осмелите на поне един разговор, в който всичко да назовете със собствените му имена….
Опитайте, докато не е станало късно.

Едно малко момче се удивлявало от това, че жените за щяло и нещяло плачат. Накрая попитало Бог:

– Защо жените плачат?

А Бог му отговорил:

– След като реших да създам жената поисках тя да е съвършенна. Дадох ѝ рамене достатъчно силни, за да държи целия свят и същевременно нежни, за да подържат детската главица. Дадох ѝ силен дух, за да издържи всяко раждане и другите болки в живота. Вяра, за да чака независимо от обстоятлствата.

Дадох ѝ силна воля, за да върви напред, когато другите падат. Да се грижи за падналите, болните и уморените без да се оплаква.

Дадох ѝ добрина, за да обича децата дори, когато я нараняват. Дадох ѝ сила, за да подържа мъжа, въпреки недостатъците му. Направих я от реброто му, за да защитава сърцето му.

Дадох ѝ мъдрост да разбере, че добрият съпруг не причинява болка на жена си умишлено. В такъв момент тя трябва да застане до него без колебание.

Накрая ѝ дадох сълзите и право да ги пролива навсякъде, където и когато е необходимо.

Красотата на жената не е в дрехите, прическата и маникюра. Тя е в очите ѝ, които откриват врата към нейното сърце. Там, където обитава любовта…

Това е тайнствена книга, написана преди 500 години от неизвестен автор, на непознат език, с несрещана досега азбука.

От както е открит ръкопаса, много са се опитвали да го разшифроват, но до сега никой не е постигнал успех. Той е станал Свещеният Граал за криптографията.

Възможно е дадената находка да е мистификация или безсистемен набор от знаци.

Книгата е наречена на името на американският книковезец Уилфрид Войнич, съпруг на извесната писателка Етел Войнич. Книгата е придобил през 1912г..

Сега тя се съхранява в библиотеката за редки книги Байнеке в Йейлския университет..

Много често се срещат семейства, които не могат да се нарекат щастливи. Мъжът и жената не се доверяват един на друг. Това оказва влияние върху интимния им живот. Съпрузите се страхуват да разкажат един на друг за своите сексуални желания и фантазии. В резултат на това идва изневярата.
Отсъства честността в отношенията. Мъжът и жената крият един от друг  парите, подаръците и взаимоотношенията с други хора. Те живеят в страх да не се разкрият предишните им тайни. А тези тайни изведнъж стават явни.
Вместо да се подържат един друг, съпрузите се нагрубяват. В общението им често преобладават унижението и отмъщението. Вероятно сте чували в такива ситуации реплики от вида: „Ти си глупачка! Сядай и мълчи, все едно нищо не разбираш.“ или „Ти си парцал, какво изобщо можеш?“
Мъжът и жената не се вслушват в думите си. Те остават глухи към потребностите на другия. Не забелязват, по-точно игнорират желанията, мечтите, даже болката на най-близкия си човек.
Съпрузите вече не са интересни един за друг. За тях не е важно, как живее, какво прави човекът, с който делят едно легло. Те не знаят какви са преживяванията, болките и разочарованията на другия. Резултата е пълно отчуждение. Чувствата изстиват и семейството умира.
Те никога нямат време един за друг. Не могат да опознаят човека до себе си, за да го подкрепят в труден момент. Те  не създават отношения, които ще се харесат и на двамата. Така попадат в затвора на взаимоотношенията, които сами са си създали.
В отговор получават болка, унижение и разочарование от живота.
Каква печална истина! Такива неудачни семейства има много. И причината за целия им неуспех е, че не желаят да променят нищо в живота си. Разрушените отношения ще се превърнат в руини на униженията, лъжите и разочарованията им. Това може да направи всеки. Но всеки може и да създаде честни и щастливи взаимоотношения, в които да преобладава любовта и радостта.
Хапчето за тези наранени чувства е много просто. Простете си, доверете се един на друг и се обичайте!