Николай бе много притеснен. Не намираше изход в ситуацията, в която бе изпаднал.

– Нали се молих?! Нима Бог не ме чува? – Николай удряше с юмруци по стената.

Крачеше ежедневно нервно из стаята, търсейки начин да ускори нещата.

Заплашваше, договаряше се, манипулираше…..

Обърна се за съвет към лекар, адвокат, психолог, …

Но в крайна сметка бе напълно изтощен.

Имаше чувството, че е на предела на силите си.

– Защо? Поради каква причина Бог забавя отговора Си? – отчаян Николай попита приятеля си Тихомир.

– Понякога Бог чака да изчерпим всеки друг начин за помощ, – кротко обясни Тихомир.

– Защо така постъпва? – яростно изрева Никола.

– За да осъзнаем без всякакво съмнение, че сме напълно безпомощни без Него, – усмихна се благо Тихомир.

Времето бе чудесно. Марко изкарваше колата си от паркинга на универсалния магазин и когато минаваше край красивия Мерцедес на Ванко се чу леко:

– Хрус.

Стомахът на Ванко се сви, когато видя как Марко излезе от колата си, огледа щетите, които бе нанесъл, след което се поклани и се помоли:

– Скъпи Господи, моля те, прости ми, че съм толкова занесен и непохватен. И моля Те, дай милост на този скъп приятел, когато види огромните щети, които причиних поради чиста небрежност. Осигури, каквото е необходимо, докато той вземе тази кола, за да я поправят. Благодаря Ти, Господи. Амин.

Марко бързо се качи в колата си, махна с ръка и усмихвайки се широко, изкрещя през прозореца.

– Всичко е наред, приятелю. Представих щетите ти пред Господа. Благодатта е прекрасна.

Марко имаше доста силни съмнение, че нещата ще се оправят отведнъж с Ванко, без значение колко искрена бе молитвата му. Дори и ние с вас знаем това, но …

Бог не казва: „Просто се моли и Аз ще ти простя“.

Всъщност Той изисква от нас: „Спри да се молиш, докато не оправиш нещата“.

Когато вие сте били причината за нараняване на някой, по какъвто и да е начин, имайте сърце на слуга. Спрете, отидете при него и се примирете, преди да правите друго.

Трудна седмица. Сидор бе поразен от редица неуспехи. Обезсърчен той се свлече на дивана в дома си.

Не желаеше да говори с никого. Обезсърчението и съмнението тежаха като буреносен облак над него.

Сидор пусна телевизора. Не желаеше нищо да гледа, но искаше нещо да му бръмчи и шуми, за да го откъсне от мрачните мисли.

Една от рекламите привлече вниманието му.

Малко момиче говореше на малкия си брат:

– Ти си победител.

Повтори го няколко пъти.

На лицето на малкото момче се появи плаха усмивка, която постепенно започна да расте.

Появи се усмивка на лицето и на Сидор.

Той изведнъж получи насърчение.

С нашата спасителна линия от надежда, осигурена в Христос, можем да изпитаме мощното гориво, от което се нуждаем, за да устоим на предизвикателствата.

Докато Бог укрепва нас, ние можем да предложим взаимно насърчение един към друг.

Господ ни помага да привдигнем другите с думи и действия, изпълнени с любов.

Слънцето грееше, но бе хладно. От време на време подухваше студен вятър.

Стамен се бе подпрял на оградата си и наблюдаваше двама мърморещи мъже.

– Какво време само.

– Уж слънце, ама тоя вятър …

– Какво толкова, – не се стърпя Стамен, – есен е. Скоро и сняг ще завали.

Мъжете като че се събудиха от думите на Стамен, но те не им дадоха облекчение.

Те по-скоро бяха смазани от такова изказване. Едва ли не ги правеха на слабаци, а те не бяха такива.

Въпреки всичко те нямаха смелост да се противопоставят, защото надеждата им за по-добро не можеше да проникне през мъглата на съмнението.

– Ами ако …

Ето това са думите.

Могат да те привдигнат и насърчат, но могат и да те смачкат и унизят.

Проблемът място понякога не е само в самите думи, а в разбирането им. Един казал едно, но другият разбрал друго.

Цветовете избледняват, бреговата линия ерозира, храмовете се рушат, империите падат, но „думата, казана на място“ издържа.

Станислав имаше един много интересен съсед. Той бе неприятен гост за него.

Досаждаше му. Дразнеше го. А Имаше ли възможност и табуретката под него ще изрита.

Колко пъти Станислав го е молеше:

– Ела ми помогни.

Но той му обръщаше гръб.

Не предлагаше никакви решения, но виж, винаги задава много въпроси.

И знаете ли как се нарича този нахален съсед?

Съмнение.

Не веднъж Станислав си казваше:

– Бог може да прости и това.

Не се съмнявайте, той е поел от змийското мляко на своя съсед.

Понякога Станислав ставаше доста циничен, а не искрен спрямо Христос.

Тогава познайте кой е вечерял с него?

Разбира се, че е Съмнението.

Предложих на Станислав:

– Заключи вратата си и сложи надпис „Не влизай“ особено за този твой съсед.

Дали го е направил не знам, но ако имате такъв съсед, непременно го направете.