През 1881 г.  капитан Нийл Кери, заедно с жена си, двете си деца и екипаж от 32 души отплава от Ливърпул за Сан Франциско. Отивайки към Северна Америка на борда на кораба възникнал силен пожар, вследствие на което всички били принудени да оставят кораба край западното крайбрежие на Мексико.
Три спасителни лодки се носели по вълните на Тихия океан, но никъде не се виждала земя, нито преминавали наблизо кораби. Скоро гладът и жаждата си свършили работата и седем корабокрушенци загубили съзнание.
Кери сънувал през нощта, че цветът на водата се е променил от синьо в зелено. Той вкусил и водата се оказала прясна и питейна. Събуждайки се, той е бил удивен да открие, че водата всъщност наистина е станала зелена. И точно както в съня, събрал последните си сили и напълнил съд с нея. Водата била прясна.
23 дни след корабокрушението Кери със своите хора стъпил на мексиканския бряг. Тайнственият оазис на прясна вода, който Кери открил случайно в средата на Тихия океан, спасила корабокрушенците.

Бяха ни подгонили като глутница. Знаех, че ако се добера до нея ще се спасим. Тя беше дребна вещ, по-скоро приличаща на книга, от която струеше светлина.

Тичак като луда към искрящата книга. Когато стигнах почти до нея, някакъв лъч се стрелна от повътхността ѝ. Обхвана ме цялата. Започнах да се гърча, а в съзнанието ми идваха всички лоши неща, които бях направила. Заплаках, а усните ми шептяха: „Прости ми…..“ изреждах имената на всички, които бях огорчила и наранила.

Изведнъж ме обля силна светлина и в мен настъпи мир.

След мен дотича Влади. За секунди….. и с него се случи същото.

Нашата групата ни приближаваше, в очите им се четеше болка и страх. Те ни гледаха изумени. Изглеждахме им неестествено спокойни. Всеки, които застанеше в обсега на книгата, претърпяваше същата трансформация.

Тези, които ни гоненеха приближаваха. Чуваше се тътен. Всичко, до което се докоснеха се трошеше и смачкваше.

Продължихме пътя си. Пред нас се изпречи стъклена сграда приличаща на оранжерия. Стъкленият ѝ купол покриваше нещо полупрозрачно с неясна форма. Бързо намерих входа и се пъхнахме в нея. Видяхме стълби, по които бързо се изкачихме. Следваше коридор по който се понесохме напред.

Тези, които ни преследваха също влязоха в „оранжерията“. Не ги виждахме, но от грохота, с който се придвижваха ги усещахме.

Ето вече ни настигаха. Виждахме ясно първият. Той тичаше мощно и напористо.

Държах книгата и стоях обезсилена. Виждах следващия, който запотен наближаваше. Протегнах книгата напред и сноп лъчи излязоха от нея. Те се устремиха към първия, който вече ни достигаше. Изведнъж той зашочна да се гърчи и целия  да трепери. Викаше, но до нас думите му не достигаха. Изведнъж се успокои и ни се усмихна. Закрачи бодро към нас, но вече не изпитвахме страх от него.

Появи се следващият, гол до кръста, с пяна на устата. Този път не насочих книгата, но тя сама се фокусира върху втория нападател. и с него се случи същото, както и с първия.

Цялата група, която ни преследваше, стигна до нас. Но тези хора вече ни се усмихваха и протягаха ръце, за да ни прегърнат сърдечно

Сега вече знаехме как действа книгата, който беше в ръцете ни. Тя сияеше в мека наситена светлина и излъчваше лъчи, които ни караха да се обичаме и да се разбираме едни други.

Решихме с новооткритото „оръжие“ да тръгнем между хората, очаквайки да видим любящи и радостни лица.

Всеки от нас има нужда от светлина, за да можете да видите около себе си, за да се избегнат бъдещите препятствия.
Бог иска да осигури светлина за ума ни. Разбирането на думи и обстоятелства носи светлина за умовете на обикновените хора.
Бог иска да даде светлина на всеки един човек. Той иска да освети съзнанието ни с истината за това кой е той и коя е следващата стъпка за живота ни.
Ако се фокусираме върху Словото на Бога това ще ни донесе светлина в живота. Чрез Бога ще видите живота от различна гледна точка. Божието Слово ни дава посока в живота, То ни показва пътя, който Бог иска от нас да извървим.
Ако държите фенерче и искате повече светлина, за да виждате вашия път, вие трябва да предприеме следващата стъпка. Много пъти съм искала светлина, за да видя целия си път, но Бог ни дава достатъчно светлина само за следващата стъпка.
Един от най-добрите начини, да включите светлината на Божието Слово е да се молите. Искаш ли да видиш прекрасни неща от Божието Слово? Помолете Бог да отвори очите си за това, което той иска да направи през живота ти.
Той е готов да включи тази светлината.

По-голямата част от американците не са уверени, че децата им ще имат по-добър живот. Според проучване на общественото мнение, проведено от NBC и Wall Street Journal, съмнения по този въпрос са изказали 76 % от анкетираните.
Социолози предложили на американците да изберат кое твърдение е по-близо до гледната им точка: че САЩ е страна, където всеки, независимо от произхода си, с упорита работа може да успее или че увеличаващата се пропаст между богатите и останалата част подкопава възможностите на всеки американец да си осигури по-добър живот. Парадоксално е, че в една страната на „равните възможности“ повече от половината – около 54 % – избрах второто твърдение, а в „американска мечта“ вярват само 44%.
Феноменът на песимизма в обществото бе повдигнат в неотдавнашна реч в Сиатъл от президентът Барак Обама. На фона на кризата в някои региони на света, по негово мнение, „много от тях са загрижени заради усещането, че старият ред е разрушен, но ние не сме достигнали желаната точка в смисъл на създаване на нов ред, основан на други принципи, хуманизъм и икономиката за благото на всички хора“.
Значителна част от избирателите не вярват в „американската мечта“, като реална възможност, въпреки че това е била идеятоа на която се е основавало обществото до скоро.
Авторите на изследването предполагат, че това може да бъде преходен период до момента, когато ще се създаде „нов ред“. „Въпреки това, несигурността оставя отворена врата, че идеята може да се разрастне и становището за по-добра Америка може да остане като минало в съзнанието на много хора“, – заключават те.

Съвременните компютърни технологии доста дълбоко навлязоха в нашия живот. И често в съзнанието ни се изтриват границите между реалния и виртуален свят. Това носи болка и страдание на близките и разрушава семейните отношения. Става дума не само за безсмислено губене на времето, свързано с дълго седене пред компютъра, а за много по-дълбоки причини.
Виртуалните измени в социалните мрежи, се явяват причина за 9 от 10 случая за развод. Такава цифра не може да се подмине без внимание.
Доказателствата за съпружеска измяна лесно може да се намери в различните чатове във вид на разнообразни любовни послания, двусмислени съобщения, които после се пренасят в съда, като доказателство за изневяра.
На този необичаен проблем е обърнал внимание Върховния съд на Италия.
Юридическите им разяснения отбелязват, че изневярата не е само физически контакт с друг човек, но и доказателства взети от Интернет мрежата. Те са общодостъпни и навреждат на честта и достойството на един от съпрузите. По този начин, виртуалните диалози с романтична и сексуална окраска могат да се смятат за измяна. И това дава право на втория съпруг да започне процес за развод, което не винаги е приятно.
Ако има деца в семейството и обвиняемият във виртуална измяна не приема решението на съда, тогава започва тормоз, заплахи, телефонни обаждания, нахлуване в личното пространство на бившия партньор. В този случай, бившият от семейството размирник ще бъде наказан, независимо дали е баща или майка, те няма да бъдат допуснати да имат контакт с деца си.