Един ученик попитал учителя си:
– Кое е най-главното?
– Справедливостта в света, – отговорил учителя.
– А нима той е справедлив? Толкова много хора страдат….те са билни, бедни, а някои без голямо усилие получават всичко…
– Всеки получава от живота това, което желае, – усмихнал се мъдреца, – животът и съдбата са много гъвкава субстанция. И на всеки се дава това, което иска. И това наистина е така.
– Какво говорите, учителю? – подскочил ученика, – как можете да кажете такова нещо!…..Нима вие потвърждавате, че на всички хора, които им се случват неприятности, сами са ги поискали?
– Седни. Ти още не разбираш. В този свят няма друг избор. Каквото е вътре, това е и отвън…. Ако те виждат светът пълен със нещастия, – мъдрецът за малко замълчал, – светът няма друг избор… светът става такъв, какъвто човек е искал да го види.
– А защо хората се стремят към нещастието? – сядайки попитал ученика.
– Такава е културата ни. Този, който страда, може да се оплаче и ще му стане по-добре. Ние смятаме, че човек, който е преминал през много препятствия, е …за нещо достоен. Хората смятат, че ако са имали много неприятности, то ще го гледат с уважение, както гледат този, който ги е преодолял….
– Учителю, аз самият смятам, че тези, които са преминали през огън и вода са достойни за уважение, защото знаят какво е да се издържат в труден момент.
– И какво, ние трябва за това ли да те уважаваме?
– Не, но сте длъжни да проявите поне капка уважение, защото съм преживял повече от вас.
– Виждаш ли, ти искаш уважение за това, че си имал труден живот и не само искаш, но и смята, че така трябва да бъде. Именно желанието за уважение и значимост кара хората подсъзнателно, да желаят нещастието, за да ги уважават после.
И какво остава ?
Просто се изпълнява желанието на самия човек….
Каквото е вътре, това е и наяве….

Името на Верди предизвиква различни асоциации в хората, в зависимост от това дали обичат музиката или тя е само някакъв фон в ежедневието им. Може би при любителите на операта това име възпроизвежда откъси от песента на Херцога в „Риголето“, песента на Алфред от „Травиата“ или романса на Радамес от „Аида“. Музиката му е позната на повечето почитатели на музиката, но малцина знаят с какви превратности е изпълнен живота му.
Композитора е роден в селско семейство. Баща му е бил кръчмар, а майка му предачка. Може би за това е бил толкова упорит и не се е отказвал лесно от мечтите си.
Младия Верди не бил приет в Миланската консерватория, заради лошото свирене на пиано. Много хора на негово място биха се отказали, но той наел частен учител и започнал да се обучава. Каква ирония, само след десет години консерваторията, която не го допуснала да стане неин ученик, се борела за правото да се нарече с неговото име.
Верди имал много остър език, което му помагало при спора с наглите столичани. Дори и в най-трудните ситуации успявал всеки „бемол“ да превърне в жизнерадостен „диез“. Усмихвал се и побеждавал.
След смъртта на първата си жена, той много трудно завършил опера поръчана му от Ла Скала. Операта претърпяла неуспех и той се зарекъл повече да не пише музика.
Приятелите му с хитрост успели да го върнат към музиката. Показали му либретото на „Набуко“ и той увлечен в сюжета, забравил за клетвата си и създал прекрасна музика. Тази опера го направила един от най-прочутите композитори по това време.
Критиците не му прощавали. Те не били съгласни с резките преходи от смешно в тъжно и обратно. Но нима това е лошо? Неговите герои са били популярни още тогава, а и днес не са малко почитателите му. Някои дори напяват мелодии от произведенията му, без да знаят кой е автора им. Такива са „Наздравица“, „Жената винаги е лекомислена“……..
Неговият мелодичен дар едва не бил погубен от Рихард Вагнер. Верди толкова мразел Вагнер, че престанал да пише опери цели 14 години и чак след неговата смърт написва „Отело“. В тази опера няма нито един „шлагер“ и музиката му корено се различава от написаното дотогава. Някои твърдят, че за прототип на Отело му е послужил образа на Вагнер, за това и музиката му на някои места е доста мрачна и подтискаща.
Хубаво е, че Джузепе не се е отказал от музиката, когато не го приели в консерваторията, защо ако това бе станало, днес нямаше да се наслаждаваме на такава прекрасна музика.