Един равин бил смятан от хората за Божий човек. Всеки ден пред вратата на дома му се тълпяли хора в очакване на съвет, изцеление или благословение от този свят човек.
Всеки път, когато равина говорел, хората жадно поглъщали всяка негова дума.
Въпреки това, в тълпата от поклоници имало един човек, който никога не пропускал възможността да критикува учитела. Той обръщал внимание на хората към слабостите на равина и се присмивал на недостатъците му. Постепенно учениците започнали да възприемат първенюто за въплатен дявол.
Случило се така, че един ден „дяволът“ се разболял и починал. Всички въздъхнали с облекчение. Външно хората скърбели като за случая, но вътрешно се радвали, че този неучтив човек няма повече да прекъсва вдъхновената реч на учителя и няма да критикува поведението му.
За голяма изненада на хората, равинът искрено скърбял. Един човек го попитал:
– Нима ти скърбиш за него? Той толкова те обиждаше и ти се присмиваше.
– Не, не. Защо трябва да скърбя за нашият приятел сега, когато е в рая? Мъчно ми е за мен. Той бе единственият ми приятел. Наоколо ме обкръжават само почитащи ме хора. Той бе единственият, който ме изобличаваше. Страхувам се, че без него ще престана да раста.

Римската богиня Юнона имала титла Монета. В превод от латински език това означава „предупреждаваща“ или „съветница“.

Близо до храма на Юнона на Капитолия се намирала работилница, в която сечели метални пари. За това днес ние ги наричаме монети.

В английския език от тази титла произлязло и общото наименование на парите „money“.

Между другото, първоначалното значение на думата „монета“ използваме, когато я подхвърляме, търсейки съвет.

28-годишната Божена Данилович страда от нарушение в пространствената ориентация. Нейният случай е уникален с това, че тя не изпитва постоянен световъртеж, но вижда света с главата надолу.

Това означава, че сътрудницата на градския съвет Ужице в Сърбия чете документи, книги и вестници обърнати надолу с главата. На работното й място са се съобразили с нейното заболяване и дисплея на компютъра е конфигуриран правилно, но страници в интернет, официалните формуляри и други електронни материали тя обикновено вижда нормално само, защото те се обърна с главата надолу. С клавиатурата е същото положение. Тя е разположена така, че мозъкът на Божена да я възприема като огледално отражение. Така девойката може качествено да изпълнява работата си.

В дома си Божена гледа телевизия сама на втория етаж, защото той е преобърнат. Семейството следи телевизионните програми на първия етаж, където техниката заема своето нормално положение.

Родителите й си спомнят, че когато започнала да пълзи, те се движела в обратна посока. Но когато започнала да ходи майка й си взела отпуска, за да я научи да ходи, както другите деца. Това само било началото на необичайният й живот.

Заслужава да се отбележи, че това е рядко заболяване, но то не е попречило на девойката да завърши колеж.

Американските специалисти по неврология от Масачузетския технологичен институт и Харвардския университет, наричат това заболяване „феномен на пространствена ориентация или възприятие.“ Те казват, че око вижда всичко в правилната позиция, но в мозъка този сигнал „се преобръща“ и за това всичко се възприема наопаки. Но те не могат да обяснят как се случва точно това и каква част от мозъка е отговорен за него.

Един мъдрец си помислил: „Защо толкова низко оценявам мъдростта си? Ето всеки човек може да дойде при мен за съвет и просто да се наслади на разговора с мен. Какво правя? За мъдростта ми нека си плащат“.
Дал обявление, че еди кой си мъдрец е готов да беседва със всеки за 10 жълтици.
Друг мъдрец чул това и си казал: „С какво аз съм по-лош?“ И дал също обявление, че е готов да беседва с хората, но само срещу заплащане.
Веднъж първият мъдрец вървял по улицата и с него били учениците му. Те срещнали втория мъдрец също обкръжен от ученици.
„Сега, – помислили си хората, – ние ще се насладим на беседите на двамата мъдреци. Техните думи имат стойност на злато“.
Но двамата мъдреци изобщо не отворили уста. Алчността ги победила.

Един от най-старите съвети за оцеляване гласи така:
Ако искате да избягате от крокодил, движете се на зигзаг, защото той не може да се обръща бързо.
Всъщност, почти никога крокодила не ловува на сушата и предпочита да атакува във водата.
Максималната му скорост на сушата достига до 16 км/ч, което ви дава възможност да изпреварите крокодила, независимо дали се движите на зигзаг или по права линия.