Независимо от създадените схеми за социален паразитизъм, на мравките робовладелци често се налага да имат работа с мравките роби, които престават да се грижат за господстващото потомство и убиват ларвите на господарите.
Привикнали сме да мислим за мравките, като неуморими труженици, работещи за доброто на колонията си. Въпреки това, необичайното развитие на способностите за самоорганизация, довели до това, че много видове мравки преминали на своеобразен социален паразитизъм. Така северноамериканските  Protomognathus americanus нападали гнездата на Temnothorax longispinosus.
Възрастните потомци убивали, а потомците взимали със себе си, като роби. В чуждото гнездо поробените мравки се грижели за яйцата и личинките. Те ги чистели и хранели. Този начин на живот води до катастрофи.
Преди няколко години, изследователи от университета „Йоханес Гутенберг“ в Майнц открили, че поробените видове атакували яйцата и ларвите, за които те трябвало да се грижат.  „Въстаналите роби“ не са изолиран случай в лабораторията, а често срещана ситуация.
Учените са установили, какъв процент от поколението мравки оцеляват. Броят на оцелелите ларви варира от 27% до 58% и горната цифра е още по-висока, когато ларвите се възпитават без робите и достига 85%. Робите мравки разбирали, че се грижат за чужди ларви от издадените непознати феромони на обектите и спирали да се грижат за тях и ги унищожавали.
Мравките роби не постигат никакво облекчение на живота си при бунт, но в замяна на това намаляват растежа на чуждата колония. Това означава, че хищническите набези ще бъдат по-малко. Мравките роби ще помогнат и на други колонии, които трябва да се справят с нашественика.
Ако робите не се бунтуват охотно, това означава, че няма наблизо техни близки и те не намират особен смисъл да се стараят.

Математиците са създали метод за анализ на литературните стилове и схема на взаимното влияние на писатели въз основа на използването на функционалните думи. Установено е, че разнообразие от стилове, с течение на времето се увеличава с увеличаване на скоростта.
537 текста от английски автори, живели от 1550 г., които имат минимум пет произведения, изследователите са почерпили от библиотеката „Гутенберг“.
За качеството на литературния стил математиците са използвали характерните особености на използваните от автора служебни думи, като to, than, it, if, but, do, be т. н. Те са думи, които служат за свързване на граматични изречения, предлози, спомагателни глаголи. Използването само на функционалните думи в анализа е позволило да се сравнят произведения от различни жанрове, които са много различни по между си лексикално.
Анализирани били 307 думи. Авторите не отчитат контекста, освен това не са отделени различните думи, които се пишат еднакво.
За всеки писател учените са отделили най-статистически значимите сходства в стила на дадения автор с другите и направили графика на взаимните влияния.
Както се очаквало, на авторите голямо влияние са оказали текстовете на непосредствените предшественици.
Неочаквано било, че разнообразието на отделните стилове е нараснал бързо с увеличава на времето.
Изследователите обясняват това, че броят на ранните текстове са сравнително малки, и повечето от тях се четат от всички членове на „литературния отдел“,  по този начин писателите се поставят в едно „стилистично поле“. При увеличаване на произведенията, писателите четат само някои от тях, които са малка част от общото количество. А това е спомогнало за увеличаване на стилистичната фрагментация на литературата.

За безопасността на мотоциклетистите е изработено специално облекло, каска и други предпазни средства, но те не помагат при всички случаи.
Канадския изобретател Режан Нерон смята, че защитата на мотоциклетистите трябва да бъде надеждна. Той е изработил надуваем комбинезон. Изобретението е здраво и много леко.
Костюмът на мотоциклетиста се състои от два слоя. Горният е направен от як, издръжлив материал, подобен на плат за парашути., а вътрешният се състои от еластичен, синтетичен материал.

В случай на авария костюмът се надува като възглавница. При сблъсък с препятствие шнурът съединяващ мотоциклета с водача се изтегля. В резултат на това електрическото напрежение пада, а електронната схема в токата на костюма съединена с 9 волтова батерия се задвижва.

Нужни са само 0,05 секунди, за да се надуе напълно целия костюма.

Учени от Станфорд заявили, че могат да „извлекат електрони от жива растителна клетка“. За да направят това, те вмъкнали тънък златен наноелектрод в едноклетъчни зелени водорасли. Токът от една клетка достига 1,2 пикоампера.
На схемата е показано къде е сложен електрода. При фотосинтеза се образуват възбудени от светлината електрони, които преминават през веригата и пренасят енергията. Това става вместо синтеза на захари.
Лошото е, че клетките с вградените електроди  не живеят дълго.
Учените продължават да работят по въпроса за удължаване на живота на водораслите в това биотехническо устройство. Те смятат, че така нареченото „директно електричество“ е по-съвършен начин за производство на електроенергия в сравнение с изкопаемите горива.