Когато си уплашен до смърт и уязвим, не знаеш къде отиваш, не знаеш колко време ще отнеме това, нямаш представа какво ще се случи, когато отидеш там, какво правиш?

Пътят към чудо често минава през несигурна територия.

Библията илюстрира подобен случай: „Тогава Господното слово дойде към него( Илия) и рече: Стани, иди в Сарепта Сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.  Така че Илия отиде в Сарепта“.

Бог каза на Илия, да измине повече от 100 мили по време на суша през опасна територия, където всеки знае кой е. Тогава цар Ахав даваше награда за главата му.

Когато Илия най-накрая отиде до Сарепта, той се запознава с една бедна вдовица, която щеше да го храни. Но как би могла тя да му помогне да го защитава или да го предпази в един езически град, пълен с хора, които не биха се поколебали да го убият?

Чудесата не се случват, когато нещата са ни удобни. Те стават, когато нещата са неблагоприятни.

Илия не изропта:

– Боже, има три неща, които не са наред в този план. Първо, изпращаш ме в грешната посока. Второ, на неправилно място. И трето, там няма кой да ме защитава.

Илия просто се подчини.

Божият път за чудо често ни отвежда през несигурна територия, защото това ни принуждава да зависи от Него.

Чудесата никога не се случват в зоната на комфорт, когато всичко е приятно и удобно. Ние не се нуждаем от чудо, когато всичко е уредено в живота ни. Искаме чудо, когато сме на ръба, когато сме уплашени до смърт, когато сме несигурни, когато можем да пострадаме.

Сега вие сте на такова място, когато нещата не се развиват по най-добрия начин – финансово, емоционално, човешките взаимоотношения? Малко сте нервни, чувствате се на ръба и сте малко несигурни.

Поздравления. Вие сте на пътя към чудото!

Някои риби са се адаптирали към движение по сушата. Например, кални джъмпери и кларевиете сомове го правят с помощта на развити гръдни перки и избутване на задната част на тялото.

Джъмперите по време на приливите дори пълзя по мангровите гори.

Но най-съвършен механизъм за „ходене“, включително и върху вертикални повърхности, е наблюдаван в Тайланд във вид, известен като пещерен ангел.

Неговият тазов пояс се съединява гръбначните хипертрофирали ребра на седмия прешлен, което дава възможност на ангела да се движи с диагонална походка, като някои четириноги и се изкачва на стената на пещерата, придържайки се с особени куки, намиращи се на перките му.

На брега на Калифорния активисти за правата на животните са открили рядка морска отровна змия. Тя се намира на стотици километри от нейното място на обитаване.

Учените смятат, че причината за това е климатичния феномен Ел Ниньо.

Редката змия Pelamis platura е била забелязана изхвърлена на плажа Силвър Стренд Стейт Бич. Дължината ѝ е 60 см.

За последен път тази змия е наблюдавана в този район през 1972 г., по времето на Ел Ниньо.
По мнение на еколозите, този случай няма да бъде единствен.

Природозащитниците смятат, че природен феномен Ел Ниньо е опасен за бъдещето на екологичното състояние на земята. Активирането на Ел Ниньо води до нагряване на повърхностните води на Тихия океан. Усилване и честота на явлението може да доведе до смъртта на морски живот и да се наблюдават други екологични проблеми.

Ел Ниньо през 2009-2010 беше най-тежкият през последните четири десетилетия и е причинил тежка суша в Индия.

Става въпрос за участък от сушата с обща площ пет хектара намиращ се в северната част на архипелага на Соломоновите острови.

На това място не живеели птици и животни. Растителността там е по някакъв начин избрана.
Освен това на това място са идвали и местни рибари.

Според изследванията в тази област нивото на Тихия океан е нараснало значително и има внушителна ерозията на почвата. Поради това, островите са отишли под водата.

По същата причина шест острова са намалили размерите си и са изправени пред същата опасност.

Ако нивото на водата в Тихия океан продължи да се покачва, значителен брой от коралови острови – атоли могат да изчезнат там напълно.

Повече от 100 диви коне, които бродят по пустинята Намиб в южната част на Намибия, са умрели от продължителна суша, която е започнала през 2013 г.

В момента  са останали около 160 диви коне, но те по думите на доброволците са изложени на риск поради нападенията от петниста хиена, за която конете са лесна плячка поради влошеното им състояние.

Сушата е оставила много малко трева за тези животни. Оградите ограничават миграцията на тези коне по-навътре в области, които са получили малко количество валежи.