Преходът през Алпите е доста труден.

След преминаването на руската армия през прохода Готард, Суворов трябвало да слуша много поздравления и комплименти.

На всички тях той отговорил:

– А Ханибал? Той пръв е направил това.

По време на италианската кампания австрийското правителство заобикаляйки Суворов, наредило на генерал Мелас, бивш подчинен на Суворов, да поставя австрийски герб на всеки превзет град.

Когато Суворов узнал това, силно се възмутил. Той заповядал на Мелас:

– Прекрати това, а всички окачени гербове да се свалят. Смятам, че воювам за защита на лишените от престола господари. Австрия не трябва да си присвоява земи за наша сметка.

Великият княз Константин Павлович пристигнал в армията на Суворов, когато тя се намирала на брега на река По.

Суворов винаги с показно благоволение се отнасял към лицата от царския дом.

Той срещнал великия княз със думите:

– Опасностите, на които Ваше Височество може да бъде изложен, ме карат да мисля, че няма да оцелее, ако се случи някакво нещастие с вас.

Освен това, той изказал опасение:

– Ако попаднете в плен, Ваше Височество, то Русия ще трябва да сключи много тежък за нея договор за мир с Франция.

След приключване на Италианския поход, императорът дал звание на Суворов генералисимус  и заповядал, на Суворов да отдават почест, подобно на суверена, даже и в негово присъствие.
В едикта изпратен до Суворов, Павел написал:
„Сега ви награждавам според мярката на моята признателност, като поставям на по-висока степен, честа и геройството предоставени, съм сигурност, да въздигнат знаменитият ни пълководец през тези и други векове“.
След като получил имперския едикт, Суворов възкликнал:
– Помилуй Боже, велика милост, велик чин, той ще ме смачка! Няма да живеея дълго!

Княз Константин се намирал в отряда на генерал Розенберг. Въпреки заповедта на Суворов, Константин накарал Розенберг рисковано да премине реката.
Генерал Моро възползвайки се от несполучливата маневра на руските войски, внезапно атакувал. Разбил войските и ги обърнал в бягство.
Суворов бил ядосан. Той дълго време се чудел как да постъпи с Константин.
В началото искал да съобщи на императора за поведението на син му, но после се отказал.
Суворов поканил Константин при себе си. След половин час князът излязъл от кабинета му разстроен, почервенял и облян в сълзи.
От тогава Константин оказвал особено уважение към Суворов.