Ако в един дом има разбит прозорец, то скоро в него няма да остане нито едно здраво стъкло. След това ще започнат кражбите,

Това е основната идея на теорията на счупените прозорци.

В по-широк смисъл, тази теория е, че хората са много по-склонни да нарушават правилата и нормите на поведение, ако видят ясни признаци на безпорядък наоколо. Това е било не еднократно експериментирано и доказано.

Например, минувач е по-вероятно да хвърли боклука си на земята пред изрисувана стена с графити, отколкото пред чиста.

Не трябва да позволяваме съвестта ни да закърнява, да си затваряме очите пред нарушенията, а когато ги вършим да си казваме: „Никой не ме видя!“

Ще дойде време, когато нищо няма да ни оправдае „ако сме сгазили лука“. Думите: „И другите правят така“ няма да ви освободи от отговорността, която сте имали.

Френски художник Мишел Лотито е известен с яденето на абсолютно негодни за консумация неща.

На своите представления той ядял велосипеди, телевизори и други елементи, изработени от стъкло, метал и гума.

Един ден разглобил самолет Cessna 150 и за две години парче по парче го изял целия.

Преди шоу той „смазвал“ стомаха си с минерално масло, а по време на яденето пиел много вода.

Смята се, че по време на кариерата си той е погълнала около девет тона метал.

Калифорнийската полиция арестувал двама 20-годишни крадци за грабеж при странни обстоятелства.

Единият от тях случайно набрал на мобилния си телефон номера за спешни случаи. Благодарение на това 35 минути диспечерът спокойно слушал, какво мислят да правят младежите.

Те чертаели планове, как да се сдобият с наркотици. След това тръгнали и в началото имали минимален успех. Откраднали кола, като разбили едно от страничните стъкла. В автомобила открили изписани от лекар лекарства, които предизвикват наркотично въздействие.

От разговора им диспечерът разбрал накъде са се насочили и подал сигнал в полицията. За младежите появата на полицейски коли било съвсем неочаквано.

След като били задържани, един от тях попитал:

– Как ни открихте?

Когато разбрал какво се е случило, той се обърнал към приятеля си:

– Ти сериозно ли си звънял през цялото време на този телефон?

Недочакал отговор, му обърнал гръб.

Мъгла. Той се втренчи напрегнато. На сантиметри пред колата пътят изчезваше в кълбяща се стена от влажни сиви облаци.
– Нищо не виждам, –  каза той накрая.
– Винаги има какво да се види, стига да знаеш как да гледаш – отбеляза старецът до него. – Погледни от двете страни на пътя, виждаш ли как мъглата се вие на кълбета? А сега погледни право напред и виж как се движи там.
Той присви очи, взирайки се през стъклото, и изведнъж забеляза нещо странно.
– Изглежда, че пред нас се движи по-бързо, отколкото отстрани.
– Топлината, която се излъчва от пътя, кара мъглата да се движи – каза старецът. — А от почвата и камъните не излиза топлина, затова мъглата там е неподвижна.
– Значи така успяваш да задържиш колата върху пътя. — Той кимна впечатлен.
Старецът се усмихна:
– Е, също така и с помощта на бялата линия по средата.

На 16 септември 1976 г. в Ереванското езеро паднал тролейбус. По това време световен шампион и многократен световен рекордьор по гмуркане Шаварш Карапетян, брат му и треньор правели сутрешните си тренировки.
Виждайки произшествието, те веднага започнаха да спасяват хората.  Шаварш на голяма дълбочина при нулева видимост счупил стъклото на тролейбуса и започнал да изважда хора, които са били в безсъзнание, по един за всяко гмуркане.
Братята успели да спасят 20 души от общо 92. След това повече от месец Шаварш е бил сериозно болен от пневмония, имал е усложнения от сепсис поради множество нарязвания.
Когато се възстановил, той започнал отново да тренира и постигнал 11-я си световен рекорд, но в крайна сметка трябвало да напусне спорта, поради получените травми.