Знаете ли, че Статуята на Свободата има нестандартна анатомична особеност?
В структурата на краката, при която вторият пръст е по-дълъг от първия се нарича „пръст на Мортън“.
Такава структура имат приблизително 10% от хората, но това не предизвиква някакво неудобство. Единствено при неправилен избор на обувки се появява болка и мазоли.
Древните римляни и гърци смятали именно този вариант на крак за естетически стандарт и го отразявали в скулпторите си.
За това структура с „палец на Мортън“ още се нарича гръцки крак, за разлика от египетския, където всеки пръст е по-малък от предишния.
От тук следва, че краката на Статуята на Свободата са от гръцки тип.

Любителите на ярки образи ги сравняват с космически кораби на пришълци или зловещи персонажи от филми на ужасите, а метеоролозите ги наричат суперклетки.
Фактът, че това явление не е толкова рядко, се потвърждава от многобройните фотографии, разпространени от свидетели в социалните мрежи. Хората обичат да правят снимки на суперклетки, защото те са невероятно фотогенични и напомня сцени от филм за извънземно нашествие.
Метеорологът Ник Вилтген разказва за физическата природа на суперклетката на гръмотевичните бури, които понякога са наричани също „облаци майки“:
– Те възникват, когато въздухът е в нестабилно състояние  и се характеризират със стабилни и силни възходящи потоци при конкретна комбинация от посоката на вятъра на различни височини. Като правило, за формирането на суперклетката е необходимо на земята да доминира южен или югоизточен вятър, а на по-голяма височина югозападен или западен такъв. В този случай, издигащият се въздух се усуква, благодарение, на което става видима структурата на облака във вид на кръгови канали.
За да се заснемат такива облаци е необходимо видеонаблюдение за дома.
Суперклетките могат да се запазят в продължение на няколко часа, преодолявайки стотици километри. Като правило, те са свързани с такива опасни метеорологични явления като градушки, силни ветрове и урагани.

Клетките на сложни организми понякога реагират на натиск и дразнение в определена посока. Това явление дава възможност да се появят по сложни многоклетъчен структури, като нашите тела.
Група учени от Обединеното кралство са забелязали, че бактерията Bacillus mycoides може да променя посоката на растеж  в зависимост от промените в околната среда. Благодарение на откритието, могат да се създадат живи структури за наблюдение на системата под постоянно натоварване, например, като мостовете.
За първи път тази бактерия е била описана през 1842 г. Сега учените са забелязали, че й е присъщ уникален модел на растеж, който може да се изменя, когато попадне в култури със структурни дефекти.
При проучването, изследователите са направили снимки с микроскоп на бактериите поставени върху различни наранени повърхности и при различни налягания. В резултат структурните изкривявани на спиралите на бактериите е била от 1 до 90 градуса. Бактериите също показали растеж към стъклени мъниста, оказващи влияние на културата, на която били поставени бактериите.

Група изследователи от Холандия и САЩ получи метаматериал, в която фазовата скоростта на светлината е близо до нула, а коефициента на пречупване е отрицателен. Учените твърдят, че тяхната разработка е първият триизмерен метаматериал, който демонстрира подобни свойства за видимата светлина.
За да направят такъв модел, с необикновени свойства, учените са използвали структура, чиито елементи са значително по-малки от дължината на вълната на излъчване. За целта на повърхността на експериментална пластинка от силициев нитрид учените са нанесли серия от паралелни писти от сребро.  Те се получават чрез отлагане на пари.
Създадената подредена структура, е довело до появата на теоретично прогнозирания ефект през 1967 г. от Виктор Веселаго. Фазовата скорост на светлината , т.е. скоростта, с която се движат гребените и дъната на вълната на светлината, но не и скоростта, с която се предава енергия, в материала спада почти до нула. За 400 нанометра, които светлината минава в образеца, нейната фаза се премества с 90 градуса, което е една четвърт от дължина на вълната. Измерванията показват спад в диелектрична константа до нула или по-надолу, освен това материала е достатъчно прозрачен и работи в видимата светлина с дължина на вълната от 400 нанометра.
Метаматериалите с отрицателен коефициент на пречупване реализират редица недостижими в обикновената оптика ефекти.  Авторите смятат, че новата разработка ще увеличи ефективността на светодиодите,  както и ще помогне да се създадат устройства, които по определен начина ще изменят зададения образ на вълновия фронт на светлинния сигнал, това е от съществено значение в оптоелектронните системи.
Най-известният пример за манипулиране на формата на вълна е „мантия невидимка „, която компенсира скриването на внесени обекти с изкривяване на електромагнитните вълни. Създаването на такова наметало за маскировка на по-големи обекти се усложнява от подбора на коригираният режим на вълновия фронт. Аналогичен подход, е спомогнал да се разработи начин за намаляване на сеизмичните колебания на сгради.  Повечето модерни метаматериали работа чрез микровълнови или с акустични вълни. За видимата светлина произвеждането на метаматериали е много по- трудно поради по-малкия размер на желаната структура, за това тези материали са много по-малко разпространени.

Учени от Университета в Аризона смятат, че сгъваемите хартиени литиево-йонни батерии може да решат много от проблемите на съвременната мобилна електроника.
Новият тип батерии е наистина необичаен. Този литиево-йонен акумулатор прилича на парче черна хартия, която може да се свие на тръба, да се смачка и т.н.
Освен това, учените са доказали, че „хартиената“ батерия има 14 пъти по-висока енергийна плътност в сравнение с конвенционалните литиево-йонни такива.
Но това не е всичко. Новата батерия е евтина за производство и поради своята гъвкавост може да бъде инсталиран по различни начини, като овиване с опаковъчна хартия, сгъване на оригами, разлепване по стените и т.н.
Сгъваемите “ хартиени“ батерии са полезни за електрически устройства, които трудно могат да поберат обичайните батерии в здрав пластмасов или метален корпус.
Също така, сгъваемата батерия може да бъде в основата на нов тип електроника, като например смартфони, които могат да се сгъват няколко пъти, като лист хартия и да се сложат в джоба.
За производството на нови батерии се използват въглеродни нанотръби, литиев прах и тънка пореста хартиена подложка  Kimwipes. За да се подобри адхезията на въглеродните нанотръби, учените са прибавили поливинилиден флуорид. Получената батерията показва добра проводимост и относително стабилна мощност.
Изследователите са експериментирали с различни форми. При просто сгъване на листа, съотношението на капацитета към площта на батерията расте. При сгъване 6×7 см в 25 слоя 14 пъти, общата площ на батерията е само 1,68 м.
Новият тип батерия предлага големи възможности за създаване на мобилни устройства. Сега, дизайнерите могат по-свободно да избират структурата на електрониката, както и да изготвя гъвкави устройства, тъй като днес вече има прототипи на гъвкави дисплеи.