Човечеството винаги е воювало и за съжаление продължава да воюва.
Използвайки ресурсите и технологиите, достъпни за една или друга епоха, човек е създал оръжия, които режат, мачкат, трошат и разкъсват врага.
Всяка нация притежава оръжие, с което армията ѝ се смята за непобедима.
Днес искам да ви представя едно интересно китайско оръжие. То се нарича рояк пчели или летящ огън.
Това е дървен контейнер, запълнен с тръби във формата на шестоъгълник. Когато се гледа отпред прилича на голяма пчелна пита. Във всяка тръба се намира стрела с витло
Когато от това оръжие се стреля веднъж, излитат 32 стрели.
Така на китайските войни им се е отдавало да изтрелят срещу противника хиляди стрели и да поразят за няколко секунди множество врагове.
Архив за етикет: стрела
Изкуствено сухожилие
Един от най-често срещаните видове спортни травми е разкъсване на коленните връзки, след което много спортисти трябва да забравят за своята професия. Това нараняване е особено често срещано при спортисти на възраст над двадесет и пет години.
Израелски експерти от компанията Tavor са създали нов имплантант, който позволява за периода от един до три месеца човек напълно да се възстанови след травмата.
Имплантантът е сплав от титан и никел, нитинол, външно прилича на стрела. Сплитането на свръх еластичният имплантант е подобно на това при естествените сухожилия.
Поставянето на имплантантът става посредством лапароскопска технология чрез три малки разреза. Гъвкавият метален имплантант се закрепва за горната и долната кост на коляното в нормално положение, което поддържа свободното движение на крайника.
Почти ден след операцията пациентът може да се изправи на крака, а след месец, два или три при желание може да се върне към спорта.
Новият имплант е предназначен да изпълнява функциите си през целия живот на пациента, и тъй като той е направена от инертен метал, имунната реакция на организма при имплантиране ще бъде слаба или няма да се наблюдава изобщо, което ще допринесе за по-бързото възстановяване след нараняването.
На лов за лъвове
През гората се промъкваха десетина мъже. Двама от тях носеха големи лъкове. Държаха опънати тетивата с отдавна приготвена стрела за стрелба. Петима от тях носеха само тояги и камъни, а останалите копия. Само един носеше кама.
– Тук би трябвало да е, съвсем наблизо, – шепнеше възбудено един от мъжете и сочеше пресните изпражнения. – Може би седи там в храсталака.
Започнаха да хвърлят камъни към гъсталака и да удрят с тоягите си по стволовете на дърветата, но нищо не помръдна.
– Я погледни! – подкани един от групата мъжът с камата. – Но бъди внимателен!
Мъжът бавно запристъпва към храстите. Разтвори ги.
– Тук няма нищо, – промърмори той.
Изведнъж се разнесе страшен рев. Три крачки на дясно от него се появи лъвска глава. Той изкрещя, искаше да побегне, но се препъна и падна. Лъвът се надигна от мястото си и напрегна мускули.
С един скок мъжът с камата се намери между падналия и лъва, и зачака. Животното тръсна глава, а опашката му заудря земата. Започна да рови земята с лапи. Лъвът скочи, удари се толкова силно в камата на нападателя, че я изтръгна от ръката му. Животното имаше дълбока рана на гърдите си, но все още беше жизнено.
Земята се тресеше, докато той ревеше и се мяташе. Мъжът измъкна нож от колана си. Нападна го и удари два пъти в гръкляна и ребрата. Една стрела изфуча и се заби в лъвското тяло. Животното изръмжа от болка и удари мъжа пред себе си с лапа. Повали го на земята и падна върху него.
Ловците хванаха безжизнения лъв за гривата и го отместиха. Човекът под него беше със силно извит крак на страна и лежеше в локва кръв. Той отвори бавно очи и изстена:
– Помогнете ми да стана.
Подкрепиха го и той се изправи. Очите му се изцъклиха и загуби съзнание. Мъжете сглобиха носилка от клони и пръчки и го изнесоха от гората.
Два дена лежа, бълнувайки в треска. Мускулите на хълбока му бяха разкъсани, а сухожилията разтегнати. Въпреки предупрежденията на лекаря, бързо се изправи и куцукайки се придвижваше навън.
Камилата
Един човек видял камила. Започнал да се смее:
– Каква крива шия има само.
Камилата му отговорила:
– Не ме укорявай за моята грозота. Нека да тръгнем по пътя и ще видиш, че моята шия ще се изправи. Тогава ще разбереш, че тя е създадена с определена цел. Ако лъкът не бе изкривен, как щеше да изстрелва стрелата?
Разговорът чул друг човек и казал:
– За разумните хора урода винаги е прекрасен и те никога няма да се присмеят на неговата грозота.