Френският драматург Викториен Сарду веднъж, когато бил на вечеря в един дом бутнал чаша с виното на масата. Жената седяща до него, за да не попадне  излятото виното върху роклята й, го посипала със сол. За някои хора разпръскването на сол е лош знак. Драматургът бил един от тях.
За да не се случи нищо лошо Сарду взел щипка сол и я хвърлил през рамото си. Солата попаднала в очите на сервитьора, който идвал да го обслужи. Пилето, което носел в чинията, паднало на пода. Куче го грабнало и лакомо започнало да го гризе.
Кост заседнала в гърлото на животното и то започнало да кашля и безпомощно да бута муцуната си с лапи.
Синът на домакинята се опитал да извади костта от гърлото на кучето, но то се уплашило още повече. Животното скочило и  захапало толкова силно пръста на момчето, че той трябвало да бъде ампутиран.
Сервитьорът, кучето и синът на домакинята действали автоматично, водени от своето „Аз“, смесено със алчност, надежда, страх и робство.
Само жената била подтикната да действа от практична гледна точка, но нейното действие било провалено от драматурга, който хвърлил сол зад гърба си. Така дал ход на всички последвали нещастия.

Един ден, или по-скоро вечер, посетителите на известния Хайд парк изтръпнали от страх. Над зелените корони на дърветата се появила огромна триизмерна глава, като призрак, която започнала да разказва истории от живота на града, от неговото минало, настояще и бъдещи планове. Това изпълнение  наречено Emergence  било устроено от художникът Крейг Уолшм един от участниците на арт-проекта Art & About. в Сидни.
Този проект съчетава много улични инсталации, създадени от различни художници и никога не можеш да се досетиш отрано, какво са измислили за дадената вечер. Призрачни лица в дърветата на парка Крейг Уолшм и неговият екип не са избрали случайно. Факт е, че за гражданите Хайд парк е не само приятно място за разходки, излети и отдих на открито, но също и за градски събрания, митинги, протести и занимателни социални събития.
Огромните прозрачни лица по дърветата, са една илюзия, един фантом, проекция, която се основава на играта на светлината и сянката. Това е насочване специално оформени потоци от светлина към дърветата.
Не е учудващо, че в Хайд парк се събира тълпа от любопитни, които искат да видят тази невероятна гледка, и много идват и от други градове.
Известно е, че светлинната инсталация на Крейг Уолшм е правена в продължение на няколко години и с всяка изминала година усъвършенствайки уменията си авторът изненадва публиката с нови оригинални идеи.

Синът на началника на пощата и още едно момче от другия край на селото бяха добри приятели.
Реката бе замръзнала и една нощ двамата тръгнаха да се пързалят с кънки, разбира се без разрешение. Какъв смисъл има да ходиш да се пързаляш нощем, освен ако това ти е забранено? Какво удоволствие е да се пуснеш по леда посред нощ, ако са те пуснали с готовност?
Към полунощ, когато бяха изминали повече от половината път към отсрещния бряг, чуха зад себе си страхотен грохот, трясък и пукот. Веднага се досетиха какво означава това. Реката чупеше ледените си окови.
Тръгнаха обратно, уплашени до смърт. Когато луната се показа между облаците виждаха къде е лед и къде вода. Летяхме с пълна скорост. Скриеше ли се, чаках, Намерехме ли някъде здрав леден провлак, пак тръгваха, а стигнехме ли до вода, отново спираха и чакаха някой голям плаващ леден блок да им послужи за мост.
Цял час им отне обратният път. Разстоянието изминаха със свити от страх сърца. Най-после наближиха съвсем брега. Спряха се отново. Пред тях отново имаше вода и трябваше да чакат някой леден блок.
Навред около тях плуваха парчета лед, удряха се едно в друго, струпваха се на планини покрай брега и всеки миг опасността растеше. Вече нямаха търпение да стъпят час по-скоро на здрава земя, затова избързаха и започнаха да подскачат от блок на блок.
Но синът на началника на пощата не успя да издебне добре един от тези блокове и цопна във водата. Банята си беше баня,….а брегът бе толкова близо. След един-два маха цопналия стъпи на дъното и се измъкна навън. Малко след него на брега стъпих и другия, цял и невредим.
Те бяха толкова запотени, че тази ледена баня се оказа фатална за „гмурналия“ се в ледената вода. Той легна на легло …. заредиха се едни болести… Като капак на всичко накрая го хвана и скарлатина, от която оглуша напълно.
След година-две загуби и говора си. Няколко години по-късно се научи отново да говори, но някак особено. Човек не винаги можеше да разбере какво се опитва да му каже. Понеже не можеше да се чува, не можеше да контролира гласа си. Понякога уж ти говори тихо, а можеш да го чуеш чак в другия край на селото.

– Дори ако узнаеш, няма да ревнуваш?
– Да ревнувам? По каква причина?
– А какво ще стане, ако аз си мисля за някоя жена от моето минало и тя се намира до теб? Няма ли да се безпокоиш, че мога да си тръгна от теб и да отида при нея? Няма ли да ти е тежко?
– Не.
– Предполагам, че не ме обичаш тогава.
– Любов и ревност. Ти не разбираш, за какво говориш. Любовта няма нищо общо с ревността и страха от загубата. Аз те обичам, но ако искаш да си тръгнеш, защото не можеш да забравиш другата жена, това ще бъде добре, но поне ще знам истината. Защото ако останеш, това означава да ме лъжеш. Ако ти си тръгнеш, приемам, че така е трябвало да стане. Защото ако останеш ще заемеш мястото на този, който е подходящ за мен. Този, който ще дойде при мен и няма да си тръгне и да ме изостави. Няма за какво да се безпокоя. Всичко съдейства за добро.
– Странна е любовта ти… Ти не умееш да се привързваш, затова и не ревнуваш…
– Ти все още не разбираш това, за което говориш. Любовта няма нищо общо с привързаността. Да се привързваш към някого и да го ревнуваш, означава, че не обичаш себе си. Считаш себе си по-лош от другите. Смяташ, че такъв като теб никой няма да обича. Сравняваш се. Но ти не можеш да се сравняваш с другите. Ти си си ти. Ти имаш свой живот. Това е дар. Не го губи като се сравняваш с другите. Това е подвеждащо. Гледай внимателно, преценявай и няма да сгрешиш.

Немски психолози са намерили лек против съпружеска неверност. Оказало се, че един мъж не би изневерил, ако му се капне в носа синтезиран  окситоцин.
Изследванията от последните две години са показали, че окситоцинът контролира нашата влюбчивост. Знае се, че в ранните етапи на една романтична връзка между един мъж и една жена концентрацията на това вещество,  произвеждащо се в хипоталамуса, се увеличава в кръвта и на двамата. Съдържанието на окситоцин е в по-голямо количество през първите 6 месеца на съвместния им живот, а след това постепенно се снижава.
Изследователите са си задали въпрос, дали може да се запази семейство със солиден опит от развод, ако се внесе в организма на мъжа допълнително „пептида на влюбеност“.
Експериментът бил проведен с 86 мъже. Една част от тях имали съпруги, а останалите били неженени.
След като на изпитваните капнали в носа окситоцин, пред тях поставили красива жена и поискали да изберат най-удобното разстояние до нея, да оцени степента на привлекателност по 100-точкова скала.
Изяснило се, че женените мъже след като им се капне в носа окситоцин избират по отдалечено разстояние до обекта, отколкото преди капването. Капването на окситоцин при неженените, практически не изменя оптималното разстояние.
Психолозите направили извод, че при намаляване на разстоянието до привлекателния „обект“ некомфортността е свързана с посъзнателното нежелание да се осъществи контакт с непознат.
Освен това окситоцин намалява страх. Но ако го използвате като лек срещу измяна или за смелост, тогава ефектът ще бъде временен, само в определени часове.  Малко хора биха употребявали окситоцин, защото страничните ефекти на този хормон все още не са напълно изучени.