През 1930 г. едва не загинал малкият югославски принц, тригодишният Томислав. Кралица Мария стояла на балкона на летния дворец във Вержин и държала детето си на ръце. Изведнъж то се изскубнало от нея и полетяло надолу.
Войникът, охраняващ двореца, видял това, изтичал и хванал детето. Спасил го от сигурна смърт.
Крал Александър заповядал да дадат на войника тридесет хиляди динара, осигурил му доживотна пенсия и го освободил от военна служба.
Бог е много по-щедър към тези, които са приели Сина Му. Ако човек през целия си живот се стреми да следва Бога, подчинява му се, в края на краищата ще се приближи толкова до Него, че без страх, а с радост ще стои в присъствието на Твореца. А има ли по-голяма награда от тази.
Небесните награди са безкрайни, почестите пред Божия престол многообразни. Колкото повече са подвизите, толкова повече са наградите. Колкото по-големи победи сме постигнали, толкова по-ярко ще блести венеца на главата ни.
Ако през Новата година служим на Господа и помагаме на хората, наградата ни ще бъде твърде голяма.

Всичко ще бъде добре, може би не днес, но накрая обезателно.
Когато сте разстроени, попитайте се:
– Това ще бъде ли важно за мен след година?
Запомнете, че лошите неща в живота ви са необходими, за да отворят пътя за добрите.
Помните ли поговорката: „Нямаше да има щастие, ако нещастието не беше помогнало“?
Всеки път, когато човек започва нов проект, възникват страх от неуспеха или страх, че няма да го направи по правилния начин. Когато се съсредоточите на страха, настъпва оправданото бездействие.
Ако чакате страха ви да изчезне и тогава да действате, вашата мечта е осъдена да не стане реалност.
По-добре кажете:
– Моят живот се променя към по-добро и това е чудесно!

По време на войната една жена се прибирала късно през нощта минавайки през гората. В едната си ръка държала чанта с продукти, а в другата малко пари. Изведнъж до нея се появил един мъж и й казал:
– Дай чантата си!
– Благодаря ви, но аз мога и сама да я нося, – спокойно казала жената.
Вървели мълчешком десетина минути. Накрая той отново подновил искането си:
– Достатъчно, дай чантата си!
– Благодаря, аз все още мога да се справям сама с нея, – отговорила жената.
Изведнъж човекът изостанал. Жената се уплашила, че може да я нападне отзад. Изведнъж в главата й прелетяла мисъл: „Моят Спасител не е само в църквата, Той е навсякъде, дори и тук в гората.“
И тихо казала:
– Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.
Мъжът бързо изтичал към нея и извика:
– Какво каза?
Жената повторила думите си. Между тях се завързал разговор. Накрая той попитал:
– Знаете ли какво исках да направя с вас?
– О, да. Знаех, – казала жената.
– А защо не крещяхте от страх? – мъжът бил изумен.
– Защо да викам? Кой може да ме чуе тук и да ми се притече на помощ? Но Моя Господ е силен. Той ме пази. Нямаше да допусне, да ми направите нещо лошо.
Когато се разделил мъжът се разплакал. Жената се върнала и му казала:
– Ще се моля за вас, докато намерите истинския път в живота си.
Вярата ни дава увереност, че Господ ни обича и пази.

Котаракът се промъкна на борда в самолета и заспа под седалката.
Машината щеше да прелети разстоянието от Саудитска Арабия до Хонг Конг.
Когато пилотът пусна двигателите, рошавата топка под седалката трепна. Някакъв инстинкт за самосъхранение я изстреля навън.
Неразбирайки какво става, сърцето на котарака заби лудо, а очите му засвяткаха наоколо, търсейки къде да се мушне.
Страхът взе своето надмощие и животното загуби контрол.
Първото, което му се мярна пред очите беше седналия пилот. С неподозираща сила, изпълнен с ужас, котаракът се хвърли към него.
Ръце и козина за броени секунди потънаха в бързо движеща се топка.
След кратка борба с „нелегалния пътник“ пилотът отмени полета.
Членовете на екипажа дълго се опитваха да намерят размирника. Но безполезно!
Нашият бандит мълниеносно изчезна от мястото на престъплението.
Е, това не е първото посещение на борда от такива необикновени пътници. Как ли са се чувствали пътуващите от Кувейт за Кайро, когато по пътеката между седалките отровна кобра се движела, като у дома си?
След кратката схватка в пилотската кабина и безуспешен опит да бъде открит и хванат нарушителят, екипажът реши да смени самолета.
Закъснението обърка цялото разписание.

Човекът, който седи на пода, облечен в бяло е пастор. Той живее в Сирия.
Сутринта излязъл да проповядва Евангелието, а когато се върнал в къщи, същия ден, намерил децата си мъртви.
Четирите му деца били убити от екстремисти.
Попитали го:
– Ще престанете ли да проповядвате за Христос.
Той казал:
– Сега ще говоря още повече  за Господа, повече от всякога…. Ще продължа да проповядвам Христос и Неговото спасение.
Възхищавам се на силата на духа и вярата му.
Много пъти съм си мислила, какво бих направила, ако бях попаднала в подобна ситуация. Имаше време, когато се страхувах за децата си, но сега всичко съм оставила в ръцете на Господа.
Въпреки че страхът идва и ни спохождат съмнения, трябва да устоим с Божия помощ на предизвикателствата.
Нека по-често пребъдваме в молитва, защото тогава Господ отнема всичките ни страхове…..