Дъщерята на Петър Иванов се женеше, а той бе виден общественик в града, съветник в кметството, инициатор на много тържества в околията.
Сватбата предвиждаше богато меню и строга подредба на гостите на трапезата.
Иванов направи дълъг списък от имената на тези, които бе поканил. Щяха да присъстват много от видните и обществени личности, не само в района, но и в държавата.
Но специално нещата с подредбата на местата се обърка, тъй като някои в последния момент потвърдиха, че ще дойдат, а други, бяха временно, но после имаха възможност да се върнат и т.н.
За това всеки гост, който идваше имаше своя собствена добра идея, къде точно да седне. Така всеки можеше да се приближи до човек, който го интересуваше в една или друга степен.
На сватбата присъстваше и господин Трайков, който беше кмет на града. Той очакваше много от поддръжката на Иванов за наближаващите избори, за това си проби път в тълпата и седна до домакина.
В това време дойде и вицепрезидента, който веднага бе поканен от домакина на челно място, което бе заето от Трайков.
– Извинявайте, – каза учтиво Иванов на кмета, – бихте ли отстъпили това място на вицепрезидента.
– Да, да! Разбира се…. заповядайте, – сконфузи се Трайков и се огледа, но всички останали места бяха заети.
Кметът се изчерви и отиде в края на залата и седна при децата.
Представяте ли си как се чувстваше Трайков? Пот изби по челото ми. Искаше да остане незабележим, когато се промъкваше между редиците назад.
Изведнъж Иванов забеляза, че стар негов приятел, който бе кмет на едно малко градче, седи в ъгъла и веднага се отправи към него:
– Скъпи приятелю, защо си седнал тук? Ела с мен!
И веднага настани приятелят си до вицепрезидента.
Поради смирението си, кметът на малкия град беше поканен на място, където му бе отдадена по-голяма чест.
Скромните хора се смятат за слаби, но смирението съвсем не е страхливост.
То идва от осъзнаването, че не можем да направим нещо сами и се нуждаем от помощ.
