Архив за етикет: страници

Историята на играта Судоку

2390248_80В света има много различни, забавни и увлвкателни логически игри. Индия ни е дала шахмата, ханойските кули са измислени от фрески математици, но известната игра Судоку няма определена родина. Прието е да се смята, че тази игра идва от Япония, защото за първи път Судоку в този вид се е появила на страниците на японския вестник.
Независимо от това, историята на тази игра е доста интересна. Безспорно тя принадлежи към класа на математически и логически игри. Смята се, че прародител на Судоку е цял клас задачи, известни като „магически квадрати“. Първите магически квадрати са се появили в Китай преди около 2000 години.
За първи път, нещо напомнящо на Судоку, ще намерим в записките на кралския математик Леонард Ойлер. В архивите на трудовете му, които датират от 17-ти октомври 1776, има записи за математически квадрати и правила за тяхното конструиране в числови клетки 9, 16, 25 и 36. В друг документ, наречен „Научно изследване на нови видове магически квадрат“ Леонард Ойлер е поместил в клетките на магическите квадрати латински букви. Вследствие такива квадрати се наричат Латински. Именно Ойлер е обърнал внимание на проблема с логическото поставяне на знаците, така че във всеки ред и колона да няма повтарящи се символи.
За да получим Судоку в съвремения му вид, трябва да поставим в клетките на магическите квадрати цифри. Това е направил Гарис Харвард през 1979 г. на страниците на американското списание  Word Games. За това на Гарис днес приписват авторството на Судоку, въпреки че в списанието играта се е наричала по друг начин. Като подчертал основния принцип на Латинския квадрат на Ойлер, Гарис добавил и свое условие – символите не трябвало да се повтарят във вътрешните квадрати 3 на 3.
По този начин, можем спокойно да кажем, че в исторически план, играта не идва от Япония, както мнозина мислят. В Япония, тя просто е получила втори живот и модерно име, появявайки се за първи път на страниците на Monthly Nicolist в априлския му брой за 1984 година.

Книга за Холокоста

Издателство „Gefen Publishing“ е пуснало книгата „Всеки е бил някой“. Това по-скоро е произведение на изкуството, а не на литературата.
В книгата има 1250 страници, в които шест милиона пъти е напечатана само една дума „евреин“.
Според “ Ню Йорк Таймс „, замисъла на книгата няма да се приеме еднакво от всички.
Някои смятат, че нейният акцент се противопоставя на проекта за мемориала на Яд Вашем, където в „Книгата на имената“ са публикувани имената на 4,3 милиона евреи. Този списък имащ почти два метра височина бил представен в Освиенцим Биркенау.

Новата книга за Пеле тежи петнадесет килограма

Петнадесет килограма е масата на книга, която представя най-великият футболист на всички времена.
Солидните 500 гланцирани страници оформени в книга под името“1283″ – броят на отбелязаните голове от Пеле в началото на кариерата си, струва не малко – 1225 евро. Поклониците на спортиста не се смущават от това колекционерско издание, което е уникално по своята същност.
“ 1283 “ е автобиография, в която Пеле говори за кариерата си, споделя истории, които не е разказал на репортери, лични преживявания, трогателни детски спомени. Книгата разполага с повече от 500 снимки.
Пеле също така да публикуваме луксозно издание на тази книга, която ще включва още една малка, но приятна изненада – снимка с автограф от автора.

Забележи ме

Когато умреш, някой ще си спомни ли за теб?

Дали заради това се стремим така упорито да оставим следа след себе си?

Да бъдеш известен! Помисли си, в какво важно нещо се е превърнала знаменитостта! Пеем, излагаме на показ най-пикантните си тайни, отслабваме, ядем насекоми, дори убиваме хора, за да станем прочути.

Хората излагат най-съкровените си тайни в публични уеб страници. В спалните са монтирани фотоапарати и камери. Все едно, че викаме:

– Забележи ме! Помни ме!

Но въпреки всичко този извесността не продължава дълго. Имената бързо избледняват и в хода на времето биват забравени.

Книга с корици като шкурка

Датският художник Есгер Йорн и френския писател Ги Дебор през 1959 г. издават книга „Мемуари“.

Всяка от нейните страници се състои от два слоя. На първата са поместени цитати, текстови изрезки и илюстрации от списания и вестници. Върху тях вторият слой е направен от цветни бои с напечатани хаотични петна.

Обложката на книгата е направена като шкурка, според замисъла на авторите, за да разваля близко стоящите книги на един рафт с нея.