Сред произведенията на Моцарт има необичаен дует за две цигулки. Музикантите трябвало да се изправят един срещу друг, а листа с нотите трябвало да лежи между тях.
Всяка цигулка свири своята партия, но двете партии са записани на една и съща страница.
Цигуларите започват да четат нотите от двата края на листа, след това се срещат на средата и се раздалечават един от друг,
Като цяло се получава красива мелодия.

В Япония са създали най-малката печатна книга. Размерите й са 0,73 на 0, 01 милиметра. Тя не може да се чете без микроскоп.
Книгата има 22 страници, Нейното заглавие е „Сезонни цветя“. Тя е публикувана от компанията Toppan Printing, която се занимава с отпечатване на миниатюрни книги от 1964 г.
Компанията ще подаде заявка за Книгата на рекордите на Гинес.
До сега най-малката печатна книга е била „Хамелеон“. Тя е имала 30 страници. Дело е на сибиряка Анатолий Коненко. Той я е направил през 1996 г. Дължината на една страница от тази книга е 0,9 милиметра.
Най-малкото копие на печатна книга се счита канадската книга „Teeny Ted from Turnip Town“. Нейните размери са  0.07х0.10 мм. Буквите се направени върху парче от кристален силиций.

Много се спекулира с числото 666. То се открива и там, където най-малко се очаква. Ето ви и един интересен случай по повод на това.
Една възрастна жена отишла при свещеника и се оплакала:
– Знаете ли, аз получих пенсионно удостоверение с номер 666…?
Служителят въздъхнал и ѝ казал:
– А в моята библия на 666 страница започва книгата Еклисиаст. Какво да правим?
Труден случай нали?
Имам идея! Да премахнем съществуването на всички страници и номера включващи 666….

В Уикипедия понякога се появяват мистификации, които частично или напълно са изфабрикувани от авторите.
Един от най показателните примери за това е статията за Биколимския конфликт. В нея се твърди, че това е станало през 17 век във войната между Португалия  и държавата на маратхитите.
Статията била подкрепена със измислени източници и оформена по всички стилистични правила.
Появила се пред 2007 г., статията е получила одобрение и така е просъществувала повече от пет години, когато измамата е била открита.
В интерес на истината трябва да се отбележи, че в Уикипедия, на специална страница, която описва подробно всички известни измами и общия брой на възможните фалшиви статии в сравнение с общия обем на енциклопедията е крайно незначителна..

Живях дълго време в градче, което се намира далеч от моретата на света. Ръководех тамошната банка. Всяка вечер се срещах с играчи в едно кафене. Един от постоянните играчи се казваше Петров. Той имаше един умен малък син, с когото много се гордееше.
Един ден детето започна да рисува морето. Учуденият учител попитал малкия:
– Ходил ли си някога на море?
– Не, –  отвърнало детето.
– А твоите родители?
– Не, господин учителю, моите родители никога не са били на море.
– Да не би баба ти да ти е разказвала за него?
Момчето поклатило категорично глава.
– Баба не знае нищо за морето.
– А ти сигурно си го виждал в някоя книга?
– Не, господин учителю, вкъщи имаме само Библията.
– Защо тогава рисуваш морето?
– Защото го обичам.
Учителят се предал. През следващите седмици каквато и задача да възлагал на учениците си, малкият рисувал все морето. Учителят заръчал на класа всеки да направи картина на най-хубавото си преживяване през ваканцията и малкият нарисувал един рошльо на някакъв безбрежен жълт плаж, а зад него в наситено синьо едно могъщо море. „Ще му мине“, – помислил си учителят. Но се заблуждавал. Момчето продължавало да рисува морето, неотстъпно и непоколебимо.
Успехът му в училище се развалил. Започнало да рисува морето и през другите часове. Изпълвало полетата в тетрадката по математика с вълни. Те преливали от страница в страница, независимо дали трябвало да дели, или изважда, независимо дали решението на задачата било вярно или грешно. Изразходвало толкова много синя боя, че единствената книжарница в градчето трябвало да поръчва от складовете двойно количество сини моливи и сини водни боички.
Извикали бащата в училището. След настойчив разговор с класния ръководител и директора той се върнал вкъщи бесен, твърдо решен да сложи край на това безобразие. Забранил на момчето да рисува със синьо, а на жена си най-строго заповядал да не купува повече от този цвят. Но и това не помогнало.
Учителят казал на учениците да нарисуват Балкана. Малкият  нарисувал морето в червено. Учителят се отчаял. Колкото повече разубеждавал момчето, толкова повече то мислело само за морето. В края на учебната година малкият вече бил нарисувал морето във всички цветове и останал да повтаря.
Една вечер Петров, потиснат, се промъкна след нас в кафенето и се сви в един ъгъл. След няколко игри ни попита за съвет. Очаквахме този въпрос, тъй като предишните вечери беше играл като начинаещ. Мислихме, мислихме,….. В продължение на часове се чуваха само заровете.
И изведнъж някой каза:
–  Да му покажем морето!
И така тръгнахме към морето с всички деца от класа на малкия.