През 1937 г. диктаторът на Доминиканската република Трухильо поръчал почистване на населението на Хаити от страната си, защото през 30-те години на миналия век много от жителите на Доминиканската република, се оплакали от набезите на хаитяните, които им крадели храната и добитъка.

Хаитяните основно са живели  в граничната зона между двете държави. Това събитие, свързано с отстраняването им е известно като „магданозено клане“.

Общият брой на жертвите на геноцида, според някои оценки, е между 5000 и 25000 души.

Акцията е наречена така поради начина, по който доминиканските войници различавали хаитяните от доминиканците.

Те показвали на човека връзка магданоз, на испански – „perejil“ и питали: „Какво е това?“

Доминиканците, които от детството си говорели испански, произнасяли втората съгласна като „р“, а франките и креолоезичните хаитяни произнасяли този звук като „л“.
И по този начин се издавали.

За да помогнеш на хората, не е нужно да похарчиш милиони за благотворителност или да обиколиш целия свят, оказващ помощ на хора в неравностойно положение.

Доброто може да се прояви и в най-обикновените ежедневни дейности на човека. Много хора искат да помогнат на нуждаещите се, но не знаят как да го направят.

Група граждани в един град решиха да направи един необичаен експеримент. В най-оживеното място на града си поставиха табло, на което прикачиха множество едно доларови банкноти.

Най-отгоре на таблото поставиха надпис:

„Вземете колкото ви е нужно. Нямаме нищо против, ако искате да прикрепите още банкноти към таблото“

Наблизо поставиха камера, която заснемаше реакцията на минаващите от там. Някои взимаха по някой долар от дъската, но повечето закачаха там свои пари.

След 45 минути сумата се бе удвоила, а съвсем скоро след това цялото табло бе покрито с банкноти и нямаше вече място къде да се закачат нови.

Край таблото мина и един бездомник. Той не взе нищо. Един от групата, която провеждаше експеримента, отиде при клошара и го попита:

– Нима нямате ли нужда от пари? Видях, че не взехте нито една банкнота.

Бездомният човек му се усмихна и каза:

– Днес съм сит, а тези пари днес могат да послужат на други, които са в нужда. Не съм алчен. Радвам се, че такова нещо се случва в нашия град и това ми е достатъчно. Може би утре, когато наистина се нуждая и аз да се възползвам от тази помощ.

Край нас живеят много добри и отзивчиви хора. Не се съмнявайте в това, дори описаният случай да ви изглежда като приказка за нашата страна.

Германските власти са поставили началото на проект за изграждане на първото еко-селище в историята на страната. Строителството на населения пункт е по технология на Earthship, при която се подразбира почти 100% автономност при поддаване на енергийни ресурси отвън.

Селището е максимално екологично чисто. Това засяга, както процеса на създаването му, така и материалите, които се използват при строителството на селището.

Като строителни материали са използвани  вторични суровини, като например, остатъци от дървен материал, стари гуми, останали суровини от други строителни обекти и подобни такива.

От всичко това ентусиазирана група от строители ще построят няколко къщи за семействата, както и няколко търговски и складови сгради.

Селището ще има своя собствена инфраструктура, включително инфраструктура за ресурси. Потребността от вода ще бъде задоволена от кладенци и събиране на дъждовна вода в по-обемисти съдове.

Осветлението в сградите ще бъде естествено. Електроенергията ще се произвежда от слънчева светлина чрез използване на батерии, които са поставени около селището, както и с помощта на вятърни генератори.

Твърдата структура на месото може да се разруши и без специални инструменти. За механичната обработка може да се използва и обикновен нож.

Чрез него на месото се правят нарязвания напречно на влакната, във вид на мрежа, използвайки края на ножа.

Процесът на разрязване се прави на няколко етапа. Първоначално се нанасят коси нарязвания на една страна, а след това перпендикулярно се правят съответни ленти. Същото се прави и от другата страна на месото.

Дълбочината на нарязванията трябва да бъдат 0,3-0,4 см, но се допускат вариации на по-голямата страна , в зависимост от дебелината на парчето.

Разрезите правят месото не само по-меко, но допринасят за по-дълбоко проникване на марината и подправките в него.

Родината на сладките картофи са планините на Южна Америка. Испанци са занесли растението в Европа, обогатявайки средиземноморската кухня с ястия от този кореноплод.

Сладките картофи  са полукалорични картофи и съдържат повече калий и желязо.

Слади картофи могат да се отглеждат и в страни със студен климат.

Китай е лидер в това направление. В тази страна се отглеждат повече сладки картофи, отколкото във всички други страни заедно. Реколтата от сладки картофи през 2011 г, в Китай била 82 милиона, а в Съединените щати, Индия, Виетнам, Танзания, Индонезия, Нигерия и Уганда заедно сладкият картоф не надвишавал 12 милиона тона.

От семената на цъфтящите сладки картофи се прави напитка, подобна по своите вкусови качества на кафето.