Замисляли ли сте някога, дали в автосалоните успяват да продадат всички автомобили?
Помислете си само, само през 2013 г. автомобилните компании в целия свят са произвели повече от 87 милиона автомобила.
И всичките ли са били изкупени?
Това, което виждате на снимката е само върха на айсберга.
Подобни места за паркиране на оставени нови автомобили в света има много.
Не се шегувам, това не е фотошоп.
Къде е изхода от това положение?
Автопроизводителите постоянно разработват нови модели с най-новите технологии. Коли непродадени в интервал от две години, губят шанса да бъдат продадени изобщо.
Единствената алтернатива за тях е да се разглобят на части или да се смачкат под пресата, за скраб.
Някои автогиганти пренесаха производството си в Китай, като General Motors и Cadillac. За съжаление произведените коли по американски лиценз в Китай не се търсят в САЩ, както преди.
Сега площадки в Китай са затрупани от чисто нови американски коли.
В цилиндрите започва да се натрупват кондензат , след което става „студена корозия на метала“. Колите започват да се саморазрушават като стоят на едно място. Гумите спадат, акумулаторите се изпразват. Списакът от повреди може да се продължи до безкрйност. Резултата е плачевен, чисто нова кола се превръща в неизползваем автомобил.
Някои се изхитрят и ги продават на места за коли втора употреба, други ги изнасят в страни от третия свят, но по-евтино.
Вероятно търговците си стоят на принцип: „Нека гние, отколкото да се продаде за стотинки“.

Това е една дълга икономическа история.
Изтекъл е крайния срок, когато страната е трябвало да изплати дълговете си пред няколко хедж фондове в САЩ, в противен случай ще се повтори недостига на финансии от 2001 г.
Аржентина е обявила, че не може да плати дълговете си от 93 милиарда долара и е предложи на своите кредитори за размяна облигации, които в момента струват стотинки, спрямо новите, но с отстъпка. Идеята е Аржентина чрез тях да плати по-малко, но все пак да плати.
Съгласили са се почти всички кредитори, включително и американските. Но няколко американски хедж фондове са се отказали и сега на тях дълговете трябва да им се изплатят в пълен размер.
Съдебните дела са се водили няколко години, но съдът е взел страната на хедж фондовете.
Преговорите на аржентинския министър на икономиката с хедж фондовете са завършили неуспешно. Днес те продължават.

В едно село живеел самотен старец. Вечер близо до дома му играели деца. Игрите както винаги били придружени със силни викове.
На старецът му омръзнало всичко това и една вечер поканил децата на гости при себе си. Той им казал, че много харесва виковете и крясъците им и им обещал, че ако всяка вечер идват и играят много шумно той ще им плаща по един лев.
На следващата вечер дошли, вдигнали страшен шум и получили обещаните пари. На другия ден децата не получили по лев, а по 50 стотинки, а на третата вечер само по 10 стотинки.
Старецът им казал:
– Мили деца, нямам повече пари. Не бих се съгласил утре да дойдете и да виката просто така.
Децата били много разочаровани и казали, че повече няма да дойдат. Струва ли си да изразходват толкова много сили безплатно.

Дълго време ацтеките използвали като разменно средство какаовите зърна. Дори телата на принцесите попаднали в плен на врага, са били изнасяни на пазара и разпродавани срещу такива зърна, защото това било угодно на боговете.

Какаовите зърна били особено полезни при дребни размени между хората. Докато пълните торби, съдържащи по 24 000 зърна играели ролята на „едри пари“, то зърната били „стотинките“ при търговията.

По това време се появили и първите фалшификатори. Те разтваряли обвивката на какаовото зърно и подменяли вкусната ядка с глинено топче. Залепвали черупката и смесвали фалшивите зърна с истинските. Заловените измамници получавали само една присъда, отсичане на главата.

Преданията разказват, че когато първите европейски пирати пленили кораб натоварен с какаови зърна, без да познават тяхната размена стойност, ги изхвърлили в морето, защото им приличали на заешки изпражнения.

Месо за 2,19 лв, килограм банани за 0,69 лв, олио за 2,12 лв….тази чудна оферта ме заля на разговорка с жените от махалата.
И къде е това? Звучи фантастично в нашата действителност.
Някаква германска фирма откривала мрежа от хранителни магазини. Славели се с коректност и точност. Пускала евтини стоки, но качествени.
Повод за разговора е магазина, който утре щели да отворят. Промоции, награди….това завладява ума на на всяка домакиня, особено на пенсионерите. Горките възрастни хорица прекосяват целия град и обикалят всеки пазар, за да намерят най-евтината и горе-долу добра за консумиране храна.
Е, от там дойде приказката за хранителния туризъм.
Нов магазин ще откриват в града. Е, вярно на другия край на града е, но си заслужава разходката, за да се снабдиш с нещо по-качествено и евтино за определено време.
Дали да чакаме да остареем, за да си правим такива хранителни екскурзйики или в това забързано време да ги практикуваме неволно, стиснали последните стотинки? Преценявайки колко, за колко и до кога, с една единствена цел, да оцелеем.