Нина беше бременна в четвъртия месец. Външно не се забелязваше много. Тя беше пълничка и за това стомахът ѝ не се открояваше ясно. Когато приятелят ѝ разбра за положението, в което се намираше, изпадна в шок.
Предлагаше ѝ няколко пъти да махне детето, но тя отказваше. Той я молеше, казваше ѝ:
– Това дете ще разбие кариерата и живота ми.
След това започна да я напада и оскърбява. Повтаряше ѝ:
– Грам стотинка няма да ти дам за него. Никога няма да го призная за свое дете.
Нина плачеше много, даже по едно време, за да престане този натиск, беше готова да абортира, но майка ѝ я спря:
– Няма нищо страшно, ще го родиш, ще го отгледаме и възпитаме, и без негово участие.
Подкрепата от майка ѝ я успокои, даде ѝ нови сили и тя реши да роди детето, независимо от всичко.
С приятеля си не се бе виждала цял месец. Срещна го в универсалния магазин. Беше с родителите си, но и тримата се направиха, че не я познават и я подминаха без да я поздравят. А по-рано родителите му бяха толкова приветливи и добре настроени спрямо нея.
Нина се разплака. Стана ѝ много мъчно. Не можеше да си обясни, как това може да случи? Раждането на едно дете е истинско чудо. Някои двойки не могат да имат деца, лекуват се и правят разни изследвания. Много семайства взимат деца от детските домове и ги правят част от тяхното семейство. Други прибягват до инвитро, не това не винаги помага.
А сега те имат дете и баща му не ще да чуе за него.
Нина постояно плачеше, но тя разбираше, че трябва да е силна. Трябваше да мисли не само за себе си, но и за малкия човек, който носеше в утробата си.
Веднъж Нина отиде при генеколога за поредния преглед. Когато излезе от клиниката заваля силен дъжд и тя повика такси. По пътя за в къщи, тя разговаряше с шофьора на таксито и му сподели мъката си. Нищо чудно, че някои таксиметраджии стават истински психолози. Той я изслуша внимателно, а след това каза:
– Бих му ударил един токат на този в зъбите. Ще му изкривя физиономията, за да разбере, че не трабва да изоставя бременно момиче. Трябва да носи отговорност за това, което е направил.
Когато пристигнали до дома ѝ, Сашо, така се казваше шофьора на таксито, поиска телефония ѝ номер и я попитал:
– Мога ли да ви звъна някой път.
Нина не се замисли много, на едно лисче записа номера си и му го даде.
След три дни Сашо позвъни и ѝ предложи да се поразходят. Тя се съгласи. Така те започнаха често да се срещат. Между тях нямаше нищо интимно, срещаха се като стари приятели. Сашо ѝ даваше сили, помагаше ѝ и я подкрепяше докато тя роди.
Нина роди и нарече сина си Александър. В този момент тя беше найстина щастлива, разбирайки, че няма нищо по-прекрасно от това да държиш дете в ръцете си. Дойде и Сашо. Той взе детето, прегърна го, а по бузите му потекоха сълзи. Повярвайте, в такива моменти животът може да ви даде много повече.
Сашо застана на колене и каза:
– Нина, знам че веднъж са те предали и изхвърлили и сега трудно би повярвала на кой да е мъж. Сега ти имаш дете и съвсем не ти е до какви да е взаимоотношения. Но аз те обичам. Обикнах е още първия път, когато те видях и със всяка нова среща любовта ми към теб растеше. Аз обикнах сина ти, той е дълбоко в сърцето ми. Би ли се омъжила за мен. Аз ще приема детето като свое. И ние ще бъдем семействао.
Минаха три години и те са много щастливи, а тя пак е бременна.
За умните мъже децата са радост, а за глупавите тежест.

Pterocarpus angolensis е тиково дърво, растящо в Южна Африка. Понякога го наричат „кървотечащо“, поради това, че отделя сок в тъмно червен цвят.
Стволът започва да се покрива с „кървавочервени“ ивици, в следствие на което дървото заприличва на отсечен крайник на някакво гигантско животно.
В Африка този червен сок традиционно се използва като естествен оцветител за различни нужди. Така например, той се смесва с животинска мазнина и с тази смес се намазва лицето и тялото.
На този сок преписват магически свойства, способни да лекуват болести на кръвта, тения, малария, треска, избавяне от проблеми със зрението, стомаха, облекчаване на силна болка и други.
От дървесината на дървото се получават мебели с високо качество. Тя леско се разрязва и обработва, при съхнене почти не променя размерите си. Поради издръжливостта си е добър материал за направа на лодки, канута и подове на баня.
„Кървотечащото“ дърво израства от 12 до 18 метра. Има красива чадърово оформена корона, а цветовете му са жълти.

24 -годишният предприемач от Атланта Роб Райнхарт, започнал да доставя поръчки за напитката Soylent. Особеността на този продукт е в това, че той съдържа всички необходими вещества за организма: въглехидрати, мазнини, протеини, аминокиселини, микроелементи, както и огромно разнообразие от витамини. Тази напитка дава възможност на човека да се откажат изцяло от обичайната храна.
Сместа е бял прах, разтворим във вода. Райнхарт заявява, че група от хора заедно с него изключително ползвали този продукт и се чувствали добре. Участниците в експеримента твърдят, че напитката е много по-полезна от обикновената храна, която често не разполагат с необходимите микроелементи.
Авторът на коктейла твърди, че прахът води до стабилизиране на теглото. Освен това, за разлика от природните продукти, които често съдържат токсини, патогени и паразити напитката е напълно безопасна. Говори се, че такъв прах може да реши проблема с глада. За месец напитката, която трябва да се консумира струва 100 долара.
Дали това е „храната на бъдещето“?
В случая съм малко скиптично настроена. Подобни смеси през 80-години бяха предложени от японците и други изследователи. Но накрая се отказаха от тях, като установиха, че принасят повече вреда отколкото полза. Минимум, стомахът престава да работи и скоро престава да възприема обичайна храна.
За воените и специализираните части постоянно има такива подобни разработки за храна. Така те тъпчат джобовите си с нея и ходейки „ядат“ за около половин месец. Освен това „прахът“ изобщо не тежи, а човекът е боеспособен и нахранен.

Зелето е зеленчук, който разхлабва червата и подпомага уринирането.

Внимателно измито и счукано, то лекува язви и открити рани, разнася отоци.

Запържено в гореща мазнина и прието на гладен стомах, зелето лекува безсъние.

Зелевият сок помага при нарушен слух, а намазан върху слабините, засилва удоволствието от любовта….

Френски художник Мишел Лотито е известен с яденето на абсолютно негодни за консумация неща.

На своите представления той ядял велосипеди, телевизори и други елементи, изработени от стъкло, метал и гума.

Един ден разглобил самолет Cessna 150 и за две години парче по парче го изял целия.

Преди шоу той „смазвал“ стомаха си с минерално масло, а по време на яденето пиел много вода.

Смята се, че по време на кариерата си той е погълнала около девет тона метал.