Един композитор, известен със своята съвършена бездарност, написал песен по стихове на Шилер и дълго уговарял Брамс да я чуе.

Брамс се съгласил.

– Харесва ли ви моята песен, господин Брамс? – с вълнение попитал композиторът ставайки от пияното.

– О, превъзходно!

– Много съм щастлив!

– И аз също, – казал Брамс и облекчено въздъхнал. – Знаете ли , слушайки вашата песен, се убеждавам, че това стихотворение на Шилер, въпреки всичко си остава безсмъртно.

Представете си Лоренцо Великолепни. Едва ли ще можете да срещнете човек с неговия профил, волева брадичка, спокоен и покоряващ поглед.
Какъв мъж само. И как е умеел да живее! Може би точно такива трябва да бъдат мъжете днес.
Да, толкова горещи в любовта и толкова сърдечни и верни в приятелството като Лоренцо Медичи
Можел е да води научни разговори с изследователи и философи, да пише прекрасни стихове.
Бил смел в битка и умеел да защитава живота си с оръжие в ръка, когато го нападали.
Обичал красотата и направил Флоренция прекрасна, като управлявал с твърда ръка този непокорен град.
Но изглежда такива хора се раждат само в Ренесанса.
Не че искам да кажа нещо лошо за съвремените мъже, но като ли че те не са толкова великолепни като него.
Тази сурова присъда може да причини болка на някого. Друг може да изпита внезапно състрадание към съвремените мъже. Но все пак те си имат своите добри страни.
Е, не бива да забравяме, че такива рядко дават отровни сладкиши на жените си, когато решат да си вземат нова жена. По времето на Медичите това е било доста разпространен обичай.
Несъмнено, съвремените мъже са много мили, какво от това, че не са великолепни?

Тя мразеше асансьора и никога не се качваше на него. Изкачваше се по стълбището и ходеше дори до деветия и единадесетия етаж пеша. На отделните площадки си почиваше, за да възстанови дишането си и продължаваше напред.
– Стълбата е като живота, – казваше често тя.
В метрото не се качваше на ескалатора.
– Търпение и малко усилие, – повтаряше тя. – Всичко трябва да постигнеш сам. Започни, а после то само ще се получи. Дай и ще ти се върне десетократно повече…..
Нейните приятели смятаха, че тя ще живее над сто години, но тя само се усмихваше на приказките им и казваше:
– Страхувам се, че тази тризначна цифра не е за хората. Навярно ако живея толкова дълго ще приличам на вещица.
Тя имаше невероятен глас изпълнен с различни нюанси. Топли, доброжелателни за приятели. С хората беше официално учтива, но се е случвало и до ледени и студени нотки.
По особен начин тя разговаряше с животните, които обичаше.. Често можеше да се чуе как казва „душичко“ или „Вие“, когато се обръщаше към някое бездомно куче с тъжни очи или разплакана в двора котка.
По много особен начин тя четеше стихове. С ясен, дълбок, мелодичен, напомнящ на виолончело глас.
Внезапно се разболя. Упорито се противопоставяше на болката и страданието си…
Няколко дена преди да напусне този свят казваше, че вижда врата, на която е написано нейното име. Тясмяташе, че там се е освободило място за нея….
Почина малко преди да навърши 99 години….

Всеки знае името на Шарл Азнавур. Класик на световната естрада, невероятен певец. Ето какво той казва, че е нужно, за да  пееш: „Може да нямате силен глас, може да нямате изключителен слух, но ако пеете от сърце ще ви слушат”.

Момче от арменското семейство Азнаурянов, което напуснало родината си след геноцида на Османската империя, става френски гражданин случайно. Родителите възнамерявали да се преместят в Америка, но не получили виза. Старата дама приютила това семейство съвсем не съжалявала за това.

И така в Париж в един чудесен майски ден на 1924г. се родило момче. Родителите му го нарекли Шахнур Вагинак. Още от малък бил привлечен към изкуството и на девет години бил записан в театралната студия на Елисейските полета. Родителите не били против, защото те самите били артисти.

По време на кризата през 1930г. трябвало да закрият собствения си ресторант. Освен син, те имали и дъщеря, които помагали на семейството да се справи със финансовите трудности. Те се снимали в епизодични роли в киностудии, но припечелвали понякога и от продажба на вестници. Това им помогнало да оцелеят и да преодолеят трудностите.

Немаловажен момент е свързан със сестрата на бъдещата знаменитост. През 1935г. тя била поканена на сцената и скоро след това взима със себе си и брат си. Сега може да изглежда смешно, но в очите на администрацията той получил клеймо, като човек  с неподходяща външност и неприятен глас. Въпреки всичко бил допуснат да участва в преставленията, с други думи търпели го.

И отново се протегнала ръката на съдбата. Юношата бил забелязан от Едит Пиаф. Ето как станало това.

Постъпвайки в централното училище на радиото, той не бил твърде зает и затова често отивал в клуба на песента. Там се запознал с младия музикант Пиер Рош.  Създавайки дуета „Рош и Азнавур” двамата приятели обиколили кабаретата на Франция и Белгия. Песните им не само се слушали, но се изпълнявали и от други певци.

Когато Жорж Улмер изпял «J’ai bu» по стихове на Шарл Азнавур, песента попаднала на „диска на годината”. След което Едит Пиаф се обърнала към тях с молба, да направят репертоар за нея.

Освен това тя взела младите творци на турне със себе си в Франция и Америка. Турнето станало триумф. Успехът бил главозамайващ. Във вестниците имало слаби оценки от типа „незвучен глас”, „стил на изпълнение, твърде комерсиално”.

Няма нужда да ровя из биографичните данни по-нататък, свързани със женитба, раждане на деца до получаване на награди и звания. Ще спомена само, че Шарл Азнавур е създал повече от 1000 песни, играл е в 60 филма, а тиража на продадените му дискове е надхвърлил сто милиона.

Гласът на Шарл Азнавур е изпълнен с удивително нежност, достигаща право до душата на слушателя. Няма нужда повече да говорим, по-добре послушайте песните му.